Вие се намирате в Начало > Новини > Регулирани пазари > Държавната заетост лимитира предлагането на труд най-вече за „средни” позиции в частния сектор.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Държавната заетост лимитира предлагането на труд най-вече за „средни” позиции в частния сектор.
добавена на 02.04.2007 в категория Публични финанси | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 02.04.2007 в категория Публични финанси | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Над 37% от регистрираната заетост е на позиции, които без условности можем да наречем „средни.” Общият брой на „средните” и „базовите” позиции и над 56% от общата регистрирана заетост.
Оттук основният стилизиран факт за българската икономика е, че инвестициите в нови производства ще са зависими основно от предлагането на базов труд, както и труд за средни позиции.
Значимите инвестиции ще са насочени към най-големите градове и техните периферии – там, където работодателите относително лесно ще намерят труд за новите позиции. В по-малките градове често ще се стига до „внасяне” на труд от съседни градове и общини.
Друг стилизиран факт за българската икономика е, че държавата „краде” от частния сектор основно кадри за средни позиции. С други думи бюджетната заетост ограничава предлагането на труд именно за важните от макроикономическа гледна точка „средни” позиции (а не толкова специалисти в тясна област с висока квалификация).
Примерът от сферата на образованието е актуален. Ниската производителност на труда в средното образование означава не само ниски доходи, но и относително много свободно време.
При една по-висока производителност на учителския труд, за някои няма да има място в преподаването. Те ще трябва да напуснат сектора, а заплатите на по-производителните да скочат при други равни условия. Всяка реформа в тази посока ще увеличи предлагането за позиции в частния сектор, което отчитаме като значим макроикономически принос.
Оттук основният стилизиран факт за българската икономика е, че инвестициите в нови производства ще са зависими основно от предлагането на базов труд, както и труд за средни позиции.
Значимите инвестиции ще са насочени към най-големите градове и техните периферии – там, където работодателите относително лесно ще намерят труд за новите позиции. В по-малките градове често ще се стига до „внасяне” на труд от съседни градове и общини.
Друг стилизиран факт за българската икономика е, че държавата „краде” от частния сектор основно кадри за средни позиции. С други думи бюджетната заетост ограничава предлагането на труд именно за важните от макроикономическа гледна точка „средни” позиции (а не толкова специалисти в тясна област с висока квалификация).
Примерът от сферата на образованието е актуален. Ниската производителност на труда в средното образование означава не само ниски доходи, но и относително много свободно време.
При една по-висока производителност на учителския труд, за някои няма да има място в преподаването. Те ще трябва да напуснат сектора, а заплатите на по-производителните да скочат при други равни условия. Всяка реформа в тази посока ще увеличи предлагането за позиции в частния сектор, което отчитаме като значим макроикономически принос.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни