Вие се намирате в Начало > Новини > Регулирани пазари > Реалната производителност в България расте с около 2% средногодишно.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Реалната производителност в България расте с около 2% средногодишно.
добавена на 21.07.2005 в категория Регулирани пазари | Макроикономическа динамика
добавена на 21.07.2005 в категория Регулирани пазари | Макроикономическа динамика
Реалната производителност в България расте с около 2% средногодишно. Средната производителност расте значително по-бавно в сравнение с преди две години. Въпреки това твърдим, че това не е макроикономически проблем.
Реалната производителност на труда в България забави растежа си през последните две години. От близо 5% растежът намаля до малко над 2% в края на миналата и началото на тази година. Това се отнася за средната производителност в икономиката и трябва да се има предвид, че някои индустрии се развиват значително по динамично от средното ниво.
Следим динамиката на производителността в неаграрния бизнес сектор на икономиката, което не включва бюджетната сфера и земеделието. Измерена в евро, производителността расте със сравнително стабилни темпове (около 6.5%). Това обаче не отчита поскъпването на стоките (или инфлацията на европейската валута), което задържа ръста на производителността привидно висок.
Предлагаме реалното увеличение на производителността да се прави чрез отчитане на ръста на цените в материалните сектори, за което ние използваме дефлатора на НСИ за добавената стойност в индустрията. За последната година и половина цените на основните суровини се увеличиха чувствително в евро, отразявайки инфлацията на европейската валута. Това беше отчетено и в цените на производител в България, както и в дефлатора на индустриалното производство
Бавното подобряване на средната производителност не е тревожно от макроикономическа гледна точка, тъй като то е по-скоро резултат от увеличаването на заетостта. Безработните откриват работа най-често на позиции, които са с по-ниска производителност от средната. Това отразява промяната на инвестиционната активност в България.
Все повече малки и средни инвеститори разкриват нови позиции за разлика от годините на голямата приватизация, когато инвеститорите бяха основно големи. Вече може да се каже, че значима част от новата заетост се дължи на малките инвеститори. В подкрепа на това е и фактът, че вече срещаме все повече малки чужди инвеститори, които местят и искат да преместят производството си в България.
От края на 2003 г. досега растежът на заетостта в частния сектор непрекъснато се ускорява – от 2.4% до 6.9% (изчислен на 12-месечна основа). През първото тримесечие на 2005 г. заетостта в частния бизнес сектор е със 120 хил. човека повече в сравнение с година по-рано.
Правителството ограничи предлагането на нискоквалифициран труд чрез създаване на изкуствена заетост, основно чрез програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Имаме основание да твърдим, че това имаше значим негативен ефект за икономиката, тъй като разрастването на заетостта в момента е насочено основно към нискоквалифициран труд.
Реалната производителност на труда в България забави растежа си през последните две години. От близо 5% растежът намаля до малко над 2% в края на миналата и началото на тази година. Това се отнася за средната производителност в икономиката и трябва да се има предвид, че някои индустрии се развиват значително по динамично от средното ниво.
Следим динамиката на производителността в неаграрния бизнес сектор на икономиката, което не включва бюджетната сфера и земеделието. Измерена в евро, производителността расте със сравнително стабилни темпове (около 6.5%). Това обаче не отчита поскъпването на стоките (или инфлацията на европейската валута), което задържа ръста на производителността привидно висок.
Предлагаме реалното увеличение на производителността да се прави чрез отчитане на ръста на цените в материалните сектори, за което ние използваме дефлатора на НСИ за добавената стойност в индустрията. За последната година и половина цените на основните суровини се увеличиха чувствително в евро, отразявайки инфлацията на европейската валута. Това беше отчетено и в цените на производител в България, както и в дефлатора на индустриалното производство
Бавното подобряване на средната производителност не е тревожно от макроикономическа гледна точка, тъй като то е по-скоро резултат от увеличаването на заетостта. Безработните откриват работа най-често на позиции, които са с по-ниска производителност от средната. Това отразява промяната на инвестиционната активност в България.
Все повече малки и средни инвеститори разкриват нови позиции за разлика от годините на голямата приватизация, когато инвеститорите бяха основно големи. Вече може да се каже, че значима част от новата заетост се дължи на малките инвеститори. В подкрепа на това е и фактът, че вече срещаме все повече малки чужди инвеститори, които местят и искат да преместят производството си в България.
От края на 2003 г. досега растежът на заетостта в частния сектор непрекъснато се ускорява – от 2.4% до 6.9% (изчислен на 12-месечна основа). През първото тримесечие на 2005 г. заетостта в частния бизнес сектор е със 120 хил. човека повече в сравнение с година по-рано.
Правителството ограничи предлагането на нискоквалифициран труд чрез създаване на изкуствена заетост, основно чрез програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Имаме основание да твърдим, че това имаше значим негативен ефект за икономиката, тъй като разрастването на заетостта в момента е насочено основно към нискоквалифициран труд.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни