- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 23.02.2011 в категория Регулирани пазари | Парична политика | Макроикономическа динамика
В публичното пространство продължават да бъдат обсъждани редица мерки, включително продажба на българската фондова борса на стратегически чужд инвеститор, които биха могли да привлекат интереса на повече чужди институционални инвеститори. От тази гледна точка е полезно да се разгледа състоянието и динамиката на пазара на акции на български публични дружества в сравнителна перспектива. Още повече, че повечето европейски икономики вече излязоха от рецесията в техническия смисъл на това понятие.
Паралелно със световната финансова криза, влияние върху публичния пазар на ценни книжа в Европа оказа и континенталната криза на суверенния дълг, която в една или друга степен засегна Гърция и Ирландия (пряко), Испания и Португалия (косвено), а и останалите европейски икономики най-вече по линия на цената на финансовия ресурс. Опасността от ликвидни затруднения на някои от т.н. периферни икономики е една от причините Европейската централна банка да продължава да държи репо лихвата на исторически ниски нива, което донякъде допринася и за номиналния растеж на цените на акциите на развитите европейски регулирани пазари.
Един от индикаторите, който може да бъде използван за оценка на състоянието на капиталовия пазар в Европа, е съотношението на пазарната капитализация на фондовата борса към БВП на съответната страна. Този индикатор е изобразен на хоризонталата, а на вертикалата е поставено свиването на пазарната капитализация спрямо най-високите стойности достигнати през 2007 г. (Моля, вижте графиката). Колкото по-голям е съответният балон на графиката, толкова по-голям е размерът на капиталовия пазар в относително изражение (спрямо БВП).
Оказва се, че България и Румъния преживяват подобен като мащаб спад на пазарната капитализация – с около 63% спрямо върха. По-голям спад към настоящия момент са регистрирали пряко засегнатите от суверенната криза Гърция и Ирландия, които обаче имат по-добре развит капиталов пазар от българския. Сред страните от Централна Европа най-малък спад отчитат Словакия, която получи стимул от присъединяването към еврозоната, и Полша, която успя да избегне рецесията.
Капиталовият пазар в Испания поне засега не изглежда непропорционално силно засегнат от кризата въпреки спекулациите за възможна криза на държавните финанси, спукването на балона в недвижимите имоти и най-високата безработица в ЕС по официални данни. Най-силно развитите капиталови пазари – САЩ и Великобритания – са и сред най-слабо засегнатите в развития свят, не толкова поради бързия икономически растеж, а по-скоро като функция на стимулите, движени от меката парична и експанзионистичната фискална политика досега.
Полезна статия за участващите на и интересуващите се от българския капиталов пазар инвеститори. Въпреки липсата на традиции и често сочената като основен негов проблем липса на ликвидност, този пазар ще продължи да се развива. Едни от най-важните предпоставки за това са: членството на страната ни в Европейския съюз; достъп до европейските и световни капиталови пазари; финансовата и политическа стабилност от края на миналия век.