Вие се намирате в Начало > Новини > Регулирани пазари > Може ли да бъде ефективно студентското кредитиране?
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Може ли да бъде ефективно студентското кредитиране?
добавена на 29.10.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 29.10.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Макар че по принцип не може да се говори за „пазарен провал” при кредитирането на студентите като особена категория субекти на банковия пазар, факт е, че досега предлагането на целеви студентски кредити в България е силно ограничено.
От гледна точка на банките, предоставянето на държавна гаранция върху кредитите, отпускани на студенти, би ограничило до голяма степен два от съществените проблеми, с които се сблъсква пазарната практика при този вид кредитиране. Студентите са кредитополучатели, които се асоциират с висока степен на риск – главно поради по-трудната преценка на бъдещите им перспективи на трудовия пазар и на потока от бъдещите им доходи, както и поради принципно високата им мобилност (свързана например с реалната възможност да емигрират по-често в сравнение с други категории кредитополучатели). Наред с това студентите често не са в състояние да предоставят приемливо обезпечение на кредита.
Принципно погледнато, отпускането на студентски кредити при облекчени условия, като повечето подкрепяни от държавата механизми за преференциално третиране на отделни категории субекти, в крайна сметка може да ангажира немалък ресурс на данъкоплатците.
В действителност обаче, от гледна точка на публичните финанси, поддържането на една добре изработена програма за студентско кредитиране е значително по-евтина алтернатива (при равни други условия) от схемите за безвъзмездна финансова подкрепа на висшето образование (грантове, стипендии, субсидиране на таксите за обучение), тъй като при нея в крайна сметка се предполага връщане на значителна част от вложения ресурс. Именно и затова програмите за студентско кредитиране придобиват все по-голяма популярност в световната практика като инструмент за провеждане на реформите, насочени към въвеждане или увеличаване на таксите за обучение в държавните университети и/или за ограничаване на други форми на безвъзмездни субсидии.
Самото конструиране на подобни програми до голяма степен се основава на разбирането, че висшето образование не е чиста форма на публично благо. В този смисъл, прилагането на схема на студентско кредитиране може да се разглежда като един от ефикасните и относително справедливи механизми за финансиране на висшето образование. Справедливостта до голяма степен се осигурява от факта, че в крайна сметка самият индивид, а не данъкоплатците, поема част от разходите за получаване на образователна услуга, която подобрява капацитета му да генерира по-висок доход в бъдеще.
За да има горните ефекти, практическото прилагане на подкрепяната от държавата програма за студентско кредитиране в крайна сметка трябва да преследва постепенно (било то и частично) заместване, а не просто допълване, на съществуващите държавни субсидии за висшето образование.
От гледна точка на банките, предоставянето на държавна гаранция върху кредитите, отпускани на студенти, би ограничило до голяма степен два от съществените проблеми, с които се сблъсква пазарната практика при този вид кредитиране. Студентите са кредитополучатели, които се асоциират с висока степен на риск – главно поради по-трудната преценка на бъдещите им перспективи на трудовия пазар и на потока от бъдещите им доходи, както и поради принципно високата им мобилност (свързана например с реалната възможност да емигрират по-често в сравнение с други категории кредитополучатели). Наред с това студентите често не са в състояние да предоставят приемливо обезпечение на кредита.
Принципно погледнато, отпускането на студентски кредити при облекчени условия, като повечето подкрепяни от държавата механизми за преференциално третиране на отделни категории субекти, в крайна сметка може да ангажира немалък ресурс на данъкоплатците.
В действителност обаче, от гледна точка на публичните финанси, поддържането на една добре изработена програма за студентско кредитиране е значително по-евтина алтернатива (при равни други условия) от схемите за безвъзмездна финансова подкрепа на висшето образование (грантове, стипендии, субсидиране на таксите за обучение), тъй като при нея в крайна сметка се предполага връщане на значителна част от вложения ресурс. Именно и затова програмите за студентско кредитиране придобиват все по-голяма популярност в световната практика като инструмент за провеждане на реформите, насочени към въвеждане или увеличаване на таксите за обучение в държавните университети и/или за ограничаване на други форми на безвъзмездни субсидии.
Самото конструиране на подобни програми до голяма степен се основава на разбирането, че висшето образование не е чиста форма на публично благо. В този смисъл, прилагането на схема на студентско кредитиране може да се разглежда като един от ефикасните и относително справедливи механизми за финансиране на висшето образование. Справедливостта до голяма степен се осигурява от факта, че в крайна сметка самият индивид, а не данъкоплатците, поема част от разходите за получаване на образователна услуга, която подобрява капацитета му да генерира по-висок доход в бъдеще.
За да има горните ефекти, практическото прилагане на подкрепяната от държавата програма за студентско кредитиране в крайна сметка трябва да преследва постепенно (било то и частично) заместване, а не просто допълване, на съществуващите държавни субсидии за висшето образование.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни