- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Икономиката върви нагоре, но без земеделието
добавена на 03.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 03.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
При най-добрите индикатори за състоянието на икономиката за последните поне 100 години през 2007 г. международни аналитични звена стартираха най-силната след 1997 г. кампания по "създаване на притеснение" за рисковете пред България. Повечето посочват валутния борд като фактор за потенциални бъдещи рискове, без да казват какво би правила една централна банка в такава ситуация. Те винаги говорят в неясни концепции - прегряване, външни дисбаланси, изчерпващ се потенциал за инвестиции, но никога не обясняват защо мислят така и кога и как притесненията им ще се превърнат в реалност.
Два индикатора в края на 2007 г. "подкрепиха" най-общо каузата на "притеснените". За инфлацията и причините за по-високия ръст на потребителските цени вече сме писали. Но когато Националният статистически институт обяви забавяне на растежа на БВП за третото тримесечие, това даде повод за нова поредица от мрачни прогнози.
Ето за какво става въпрос. За третото тримесечие на 2007 г. добавената стойност в аграрния сектор се свива (в реално отношение) с 43%. В същото време индустрията расте с 12.8%, а секторът на услугите - с 11.1%. Взети общо, това дава ръст на БВП от "едва" 4.5% при темпове от над 6% за предходните няколко периода. Ако разгледаме целия деветмесечен период на годината, спадът в земеделието е "само" 26.4%, докато индустрията и услугите са нараснали с реални 10.5 и 9.7%.
Сама по себе си, "лошата" реколта дава непосредственото обяснение на резкия спад в земеделието и оттам - общото забавяне на растежа. Но това не е нещо ново. Ако разгледаме тенденцията от 2001 г. досега, индустрията и услугите постепенно ускоряват растежа си - от малко над 4% на годишна основа до близо 10%. През това време селското стопанство редува ръст със спад, като спадовете стават все по-големи. Ако сравним деветмесечието на 2007 г. с 2001 г., ще видим, че индустрията и услугите създават с над 50% повече добавена стойност в реално измерение, докато аграрният сектор - с 32% по-малко. Все по-видими стават двете паралелни икономики - динамичната, глобализираща се и привличаща инвестиции и стагниращата, почти изцяло зависима от държавата и от "заключен" труд. Едната изглежда обречена на спад, докато другата ще започне да расте с двуцифрени темпове.
Остава и въпросът с "меренето" в селското стопанство. От наша гледна точка то не е никак лесно и следователно би следвало да се използва изключително предпазливо при оценки за общото състояние на икономиката. Така например анализите на "Индъстри уоч" за пазара на труда не включват заетостта в аграрния сектор. Друг фактор е изкривяващата средата политика на субсидии, създавана както на национално, така и на европейско ниво. Така секторът може да се следи по-скоро от гледна точка на оценката на смисъла и грешките в правителствената политика и не толкова заради значимостта си в общата стопанска динамика.
Данните показват и нещо друго - а именно, че растежът не е движен от потреблението, както напоследък често се твърди. Ако погледнем дори само последните три години, делът на потреблението в БВП намалява за сметка на инвестициите. Натрупването на капитал расте с рекордни темпове, като за деветмесечието на 2007 г. той е 25.9% спрямо 2006 г. Също така трябва да се отчете, че вътрешните спестявания също растат, т.е. инвестициите, финансирани от местни спестявания, се увеличават заедно с чуждестранните инвестиции.
И все пак рискове има - но те могат да се избегнат до голяма степен, ако се разбират и осъзнават. На първо място - възможно ли е "прегряване"? "Прегряването" е най-лесният за използване, но и най-труден за дефиниране потенциален риск за една икономика. Обичайно се предполага, когато нещо расте "твърде" бързо - но остава да се определи границата за всяка икономика.
В България повече внимание трябва да отделим на ограничеността на два важни фактора на растежа - човешкия капитал и физическата инфраструктура. В София и Варна вече официално няма безработица (почти), а за страната нивото спадна до под 7%. За по-малко от 2 години работните места се увеличиха с 250 хил. Това обаче означава, че "свободният" ресурс от хора до голяма степен е зает, а оставащите са хора или на проблемна възраст (до пенсионна), или с тотална липса на умения и грамотност. Доколкото пустееща земя има още (засега), то хората, годни за работа, започват да се изчерпват. Следващата година ще е вероятно първата, в която липсата на работна сила ще изпревари като обществено възприет проблем безработицата.
Недостигът на физически капитал се вижда с просто око по задръстванията в големите градове или по забавеното изпълнение на строителни услуги от претоварените предприемачи. Но това пък показва, че място за инвестиции има много - и вероятно голяма част от тях ще продължат да увеличават продуктивността.
Остава да се види и докъде може да стигне поскъпването на активите - както финансовите (т.е. акциите на борсата), така и реалните (т.е. недвижимите имоти). Ако има "балон" - а вероятно в отделни сегменти такъв има, "корекцията" до дългосрочно равновесните стойности ще премине през изтегляне на инвестиции и свръхпредпазливост. Но дори да е така, капиталът винаги се насочва там, където условията за правене на бизнес са най-добри, а те зависят и от политиките на правителството.
Два индикатора в края на 2007 г. "подкрепиха" най-общо каузата на "притеснените". За инфлацията и причините за по-високия ръст на потребителските цени вече сме писали. Но когато Националният статистически институт обяви забавяне на растежа на БВП за третото тримесечие, това даде повод за нова поредица от мрачни прогнози.
Ето за какво става въпрос. За третото тримесечие на 2007 г. добавената стойност в аграрния сектор се свива (в реално отношение) с 43%. В същото време индустрията расте с 12.8%, а секторът на услугите - с 11.1%. Взети общо, това дава ръст на БВП от "едва" 4.5% при темпове от над 6% за предходните няколко периода. Ако разгледаме целия деветмесечен период на годината, спадът в земеделието е "само" 26.4%, докато индустрията и услугите са нараснали с реални 10.5 и 9.7%.
Сама по себе си, "лошата" реколта дава непосредственото обяснение на резкия спад в земеделието и оттам - общото забавяне на растежа. Но това не е нещо ново. Ако разгледаме тенденцията от 2001 г. досега, индустрията и услугите постепенно ускоряват растежа си - от малко над 4% на годишна основа до близо 10%. През това време селското стопанство редува ръст със спад, като спадовете стават все по-големи. Ако сравним деветмесечието на 2007 г. с 2001 г., ще видим, че индустрията и услугите създават с над 50% повече добавена стойност в реално измерение, докато аграрният сектор - с 32% по-малко. Все по-видими стават двете паралелни икономики - динамичната, глобализираща се и привличаща инвестиции и стагниращата, почти изцяло зависима от държавата и от "заключен" труд. Едната изглежда обречена на спад, докато другата ще започне да расте с двуцифрени темпове.
Остава и въпросът с "меренето" в селското стопанство. От наша гледна точка то не е никак лесно и следователно би следвало да се използва изключително предпазливо при оценки за общото състояние на икономиката. Така например анализите на "Индъстри уоч" за пазара на труда не включват заетостта в аграрния сектор. Друг фактор е изкривяващата средата политика на субсидии, създавана както на национално, така и на европейско ниво. Така секторът може да се следи по-скоро от гледна точка на оценката на смисъла и грешките в правителствената политика и не толкова заради значимостта си в общата стопанска динамика.
Данните показват и нещо друго - а именно, че растежът не е движен от потреблението, както напоследък често се твърди. Ако погледнем дори само последните три години, делът на потреблението в БВП намалява за сметка на инвестициите. Натрупването на капитал расте с рекордни темпове, като за деветмесечието на 2007 г. той е 25.9% спрямо 2006 г. Също така трябва да се отчете, че вътрешните спестявания също растат, т.е. инвестициите, финансирани от местни спестявания, се увеличават заедно с чуждестранните инвестиции.
И все пак рискове има - но те могат да се избегнат до голяма степен, ако се разбират и осъзнават. На първо място - възможно ли е "прегряване"? "Прегряването" е най-лесният за използване, но и най-труден за дефиниране потенциален риск за една икономика. Обичайно се предполага, когато нещо расте "твърде" бързо - но остава да се определи границата за всяка икономика.
В България повече внимание трябва да отделим на ограничеността на два важни фактора на растежа - човешкия капитал и физическата инфраструктура. В София и Варна вече официално няма безработица (почти), а за страната нивото спадна до под 7%. За по-малко от 2 години работните места се увеличиха с 250 хил. Това обаче означава, че "свободният" ресурс от хора до голяма степен е зает, а оставащите са хора или на проблемна възраст (до пенсионна), или с тотална липса на умения и грамотност. Доколкото пустееща земя има още (засега), то хората, годни за работа, започват да се изчерпват. Следващата година ще е вероятно първата, в която липсата на работна сила ще изпревари като обществено възприет проблем безработицата.
Недостигът на физически капитал се вижда с просто око по задръстванията в големите градове или по забавеното изпълнение на строителни услуги от претоварените предприемачи. Но това пък показва, че място за инвестиции има много - и вероятно голяма част от тях ще продължат да увеличават продуктивността.
Остава да се види и докъде може да стигне поскъпването на активите - както финансовите (т.е. акциите на борсата), така и реалните (т.е. недвижимите имоти). Ако има "балон" - а вероятно в отделни сегменти такъв има, "корекцията" до дългосрочно равновесните стойности ще премине през изтегляне на инвестиции и свръхпредпазливост. Но дори да е така, капиталът винаги се насочва там, където условията за правене на бизнес са най-добри, а те зависят и от политиките на правителството.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни