Вие се намирате в Начало > Новини > Приватизация > Стачките в обществените сектори в контекста на пазара на труда
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Стачките в обществените сектори в контекста на пазара на труда
добавена на 28.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 28.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Политическият характер на стачките в обществените сектори отмества фокуса от по-важния въпрос – за мястото на заетите в публичните домейни на пазара на труда в България. Мнозина си задават въпроса какво биха правили някои учители например, ако останат без заплата, или изобщо как „оцеляват със сегашните нива на заплащане на труда”. Няма начин за всички заети в бюджетните сфери да не важат пазарните стимули, които действат и за всички останали на пазара на труда в България.
Динамиката на трудовия пазар е изключително позитивна през последните няколко години. Частният сектор (без земеделието) създаде над 440 хил. нови работни места през последните три години. Общата заетост в бизнес сектора надмина 2.5 милиона души средно за годината до юни, като ръстът е 6.9% годишно или по-бързо от ръста на икономиката.
Регистрираните заплати нарастват с близо 18% годишно по последни официални данни. В някои масови сегменти на пазара на труда – например т.нар. базови позиции – ръстът е дори по-бърз. За средните позиции – тези, които изискват определени умения и качества, но не и специализирано знание – може да се каже същото.
На този фон личното решение да останеш в бюджетната сфера може да има различни обяснения, но най-вероятно става дума за комбинация от няколко стимула:
1/ бюджетната сфера, средно погледнато, предлага по-малко натоварено работно време с по-леки изисквания от персонала,
2/ бюджетната сфера предлага заплата, която е по-голяма или равна на тази, която частният сектор би предложил пределно (за следващият зает служител).
3/ бюджетната сфера дава определена доза социален престиж и придобивки на заетите в него.
В този смисъл обществените сфери, вкл. средното образование, са все повече инструмент за създаване на заетост на и все по-малко производител на услуга. Самите искания на синдикатите за определен процент от БВП публични разходи за образование доказва тази теза. На образованието се гледа като на резултатна величина - т.е. икономиката да произведе, колкото може, пък да задели за „образование” 6%. Това обръща с главата надолу важната връзка между икономическо развитие и образование.
Образованието, и особено средното образование, е важно за предлагането на адекватна работна сила на пазара на труда. Над 70% от съществуващите работни места са в сегмента на базовите и средните позиции (едва 1/5 е делът на специализираните позиции). Това означава, че работодателите в момента и през следващите поне 15 години ще създават основно работни места, за които ще имат нужда от адаптивни, мотивирани, етични и комуникативни служители – такива, които не задължително владеят програмиране в детайли, но пък владеят поне базово английски и общуват с лекота с клиентите.
Държавното средно образование трудно посреща тези изисквания на пазара на труда. Работодателите не очакват хора, които са наясно с химията в детайли, а по-скоро адаптивни и способни да овладеят ново полезно знание относително бързо. Тези качества и умения средното образование не успява на достави като продукт. А пък от висшето образование никой не очаква това.
Дори да има значимо увеличение на заплатите на държавните учители, системата ще продължава да произвежда нискокачествен продукт (само цената му ще се увеличи). Фундаменталният проблем не е в дела на ресурсите в икономиката, които се заделят за образование, а за начина на тяхното насочване. Препоръчвали сме многократно въвеждане на конкурентни механизми между учителите и между училищата. Някои стъпки в тази посока МОН се опитва да предприеме чрез т.нар. „диференциарано заплащане”. Но към това трябва да се прибавят и пазарно-мотивирани директори на училища и родители с право на избор (във финансирането на системата).
Синдикатите пречат на реформата в средното образование, въпреки че тя е в относително плаха форма. Нещо повече, те очевидно не желаят да се възползват от мястото, което все още имат на политическата арена и да станат проводник на важни реформи за обществените домейни. Засега синдикатите остават източник на политически риск в българската икономика.
Динамиката на трудовия пазар е изключително позитивна през последните няколко години. Частният сектор (без земеделието) създаде над 440 хил. нови работни места през последните три години. Общата заетост в бизнес сектора надмина 2.5 милиона души средно за годината до юни, като ръстът е 6.9% годишно или по-бързо от ръста на икономиката.
Регистрираните заплати нарастват с близо 18% годишно по последни официални данни. В някои масови сегменти на пазара на труда – например т.нар. базови позиции – ръстът е дори по-бърз. За средните позиции – тези, които изискват определени умения и качества, но не и специализирано знание – може да се каже същото.
На този фон личното решение да останеш в бюджетната сфера може да има различни обяснения, но най-вероятно става дума за комбинация от няколко стимула:
1/ бюджетната сфера, средно погледнато, предлага по-малко натоварено работно време с по-леки изисквания от персонала,
2/ бюджетната сфера предлага заплата, която е по-голяма или равна на тази, която частният сектор би предложил пределно (за следващият зает служител).
3/ бюджетната сфера дава определена доза социален престиж и придобивки на заетите в него.
В този смисъл обществените сфери, вкл. средното образование, са все повече инструмент за създаване на заетост на и все по-малко производител на услуга. Самите искания на синдикатите за определен процент от БВП публични разходи за образование доказва тази теза. На образованието се гледа като на резултатна величина - т.е. икономиката да произведе, колкото може, пък да задели за „образование” 6%. Това обръща с главата надолу важната връзка между икономическо развитие и образование.
Образованието, и особено средното образование, е важно за предлагането на адекватна работна сила на пазара на труда. Над 70% от съществуващите работни места са в сегмента на базовите и средните позиции (едва 1/5 е делът на специализираните позиции). Това означава, че работодателите в момента и през следващите поне 15 години ще създават основно работни места, за които ще имат нужда от адаптивни, мотивирани, етични и комуникативни служители – такива, които не задължително владеят програмиране в детайли, но пък владеят поне базово английски и общуват с лекота с клиентите.
Държавното средно образование трудно посреща тези изисквания на пазара на труда. Работодателите не очакват хора, които са наясно с химията в детайли, а по-скоро адаптивни и способни да овладеят ново полезно знание относително бързо. Тези качества и умения средното образование не успява на достави като продукт. А пък от висшето образование никой не очаква това.
Дори да има значимо увеличение на заплатите на държавните учители, системата ще продължава да произвежда нискокачествен продукт (само цената му ще се увеличи). Фундаменталният проблем не е в дела на ресурсите в икономиката, които се заделят за образование, а за начина на тяхното насочване. Препоръчвали сме многократно въвеждане на конкурентни механизми между учителите и между училищата. Някои стъпки в тази посока МОН се опитва да предприеме чрез т.нар. „диференциарано заплащане”. Но към това трябва да се прибавят и пазарно-мотивирани директори на училища и родители с право на избор (във финансирането на системата).
Синдикатите пречат на реформата в средното образование, въпреки че тя е в относително плаха форма. Нещо повече, те очевидно не желаят да се възползват от мястото, което все още имат на политическата арена и да станат проводник на важни реформи за обществените домейни. Засега синдикатите остават източник на политически риск в българската икономика.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни