- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Има ли смисъл от нови кредитни ограничения?
добавена на 19.07.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 19.07.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Статистиката на БНБ за май показа, че за първи път от няколко години ръстът на корпоративния кредит изпреварва растежа на кредитите за домакинствата. В същото време, продължава тенденцията към ускоряване на кредитната експанзия като цяло. Тези данни като че ли подействаха като сигнал, че е време да бъдат наложени нови ограничения върху кредитирането. Ето защо напоследък се заговори, че БНБ обмисля промяна в задължителните минимални резерви (ЗМР), които в момента представляват 8% от привлечените депозити. Окончателното решение се очаква да бъде взето в четвъртък на редовното заседание на Управителния съвет на БНБ. Безспорно дори и да не бъдат предприети незабавни мерки, въпросът за ограничаването на кредитния бум ще продължи да бъде актуален в краткосрочен до средносрочен план.
Теоретично съществуват 3 основни инструмента за провеждането на парична политика – т.н. операции на открития пазар (покупка и продажба на ДЦК), определянето на сконтов лихвен процент (при който централната банка отпуска кредити на търговските банки) и промяна на ЗМР. В практиката на централните банки по света процентът задължителните резерви се използва най-рядко, защото не е гъвкав, трудно се поддава на контрол и неговата ефективност зависи до голяма степен и от поведението на пазарните участници. В условията на Валутен борд обаче, възможностите на БНБ да провежда парична политика се свеждат почти единствено до използването на ЗМР.
Ефектите от евентуалната промяна на резервните ограничения могат да се търсят в няколко посоки. От гледна то чка на търговските банки държането на допълнителни средства под формата на безлихвен депозит в БНБ означава загуба на доходност. Потенциално ограничаване на кредитната експанзия в резултат на повишаването на изискуемите резерви ще доведе до намаляване на приходите от лихви, което съчетано с покачващите се разходи за финансиране на европейския междубанков пазар ще причини допълнително свиване на печалбите. За да могат да запазят печалбите си на текущите нива или да ги увеличат, банките най-вероятно ще опитат да понижат лихвите по депозитите и/или повишат лихвите по кредитите (при равни други условия), поддържайки по този начин по-висок лихвен спред.
Не трябва да забравяме, че оперирайки в условията на валутен борд българската банкова система продължава да бъде силно зависима от рестриктивната напоследък политика на ЕЦБ. Само за една година ЕЦБ повиши базисната лихва с 1.25% до 4% през юни 2007г. Закономерно цената на кредита на междубанковия пазар в Еврозоната, измерена чрез 12-месечен Юрибор, също нарасна и към средата на юли достигна почти 4.6%. В същото време българските банки не могат да финансират отпуснатите предимно средносрочни и дългосрочни кредити с краткосрочни депозити и затова, с цел постигане баланс в матуритетната структура, продължават да привличат дългосрочен ресурс от чужбина, но на все по-висока цена. С други думи, възможностите за понижаване на лихвите като средство за привличане на нови кредити постепенно се изчерпват. Евентуално частично ограничаване на кредитирането ще има влияние и върху поведението на кредитополучателите. От една страна, тази мярка ще окаже въздействие върху търсенето на жилища, чиято покупка често се финансира с ипотечни кредити. От друга страна, покачването на лихвите може да доведе и до намаляване на инвестициите поради нерентабилността на проекти с относително ниска възвръщаемост при новите пазарни условия (т.н. „изтласкващ” ефект).
Друг е въпросът доколко подобни развития няма да бъдат неутрализирани от поведението на пазарните участници. Българските банки вече бяха поставяни при рестриктивни условия и доказаха, че могат да намират алтернативи на налаганите им ограничения. Все пак търговските банки продължават да имат лесен достъп до относително евтино кредитиране от чужбина (от своите компании-майки), въпреки трайното покачване на лихвите в Еврозоната. В този случай увеличаване на ЗМР ще доведе най-вече до повишаване разходите на банковата система. Ето защо, в средносрочен план банките най-вероятно ще се преориентират към промяна на своите пазарни стратегии в търсене на нови конкурентни предимства (различни от предлаганите ниски лихви). Друга популярна възможност за противодействие е да се осъществи трансформация в активите - например банка може да финансира една компания не само чрез отпускане на кредит, но и чрез закупуването на облигации. Естествено съществуват и други възможности за преодоляване въздействието на монетарните рестрикции.
От друга страна, въпреки кредитната експанзия събираемостта на кредитите като цяло не се е влошила. Делът на просрочените жилищни кредити в общия обем ипотечни кредити, например, слабо нараства спрямо март (2.08% за март при 2.12% за май), достигайки стойностите, отчетени през декември и януари.
Спорна остава идеята, че въвеждането на по-високи резервни ограничения за банковата система ще доведе до отслабване на инфлационния натиск с цел изпълнениe на критерия от Маастрихт за ценова стабилност и влизане във валутния механизъм ERM II. Кредитирането е предимно средносрочно и дългосрочно и чрез него се финансират най-вече покупката на жилища и инвестиционни проекти и затова е малко вероятно рестрикциите да окажат голямо въздействие върху инфлацията, измерена чрез ИПЦ.
Теоретично съществуват 3 основни инструмента за провеждането на парична политика – т.н. операции на открития пазар (покупка и продажба на ДЦК), определянето на сконтов лихвен процент (при който централната банка отпуска кредити на търговските банки) и промяна на ЗМР. В практиката на централните банки по света процентът задължителните резерви се използва най-рядко, защото не е гъвкав, трудно се поддава на контрол и неговата ефективност зависи до голяма степен и от поведението на пазарните участници. В условията на Валутен борд обаче, възможностите на БНБ да провежда парична политика се свеждат почти единствено до използването на ЗМР.
Ефектите от евентуалната промяна на резервните ограничения могат да се търсят в няколко посоки. От гледна то чка на търговските банки държането на допълнителни средства под формата на безлихвен депозит в БНБ означава загуба на доходност. Потенциално ограничаване на кредитната експанзия в резултат на повишаването на изискуемите резерви ще доведе до намаляване на приходите от лихви, което съчетано с покачващите се разходи за финансиране на европейския междубанков пазар ще причини допълнително свиване на печалбите. За да могат да запазят печалбите си на текущите нива или да ги увеличат, банките най-вероятно ще опитат да понижат лихвите по депозитите и/или повишат лихвите по кредитите (при равни други условия), поддържайки по този начин по-висок лихвен спред.
Не трябва да забравяме, че оперирайки в условията на валутен борд българската банкова система продължава да бъде силно зависима от рестриктивната напоследък политика на ЕЦБ. Само за една година ЕЦБ повиши базисната лихва с 1.25% до 4% през юни 2007г. Закономерно цената на кредита на междубанковия пазар в Еврозоната, измерена чрез 12-месечен Юрибор, също нарасна и към средата на юли достигна почти 4.6%. В същото време българските банки не могат да финансират отпуснатите предимно средносрочни и дългосрочни кредити с краткосрочни депозити и затова, с цел постигане баланс в матуритетната структура, продължават да привличат дългосрочен ресурс от чужбина, но на все по-висока цена. С други думи, възможностите за понижаване на лихвите като средство за привличане на нови кредити постепенно се изчерпват. Евентуално частично ограничаване на кредитирането ще има влияние и върху поведението на кредитополучателите. От една страна, тази мярка ще окаже въздействие върху търсенето на жилища, чиято покупка често се финансира с ипотечни кредити. От друга страна, покачването на лихвите може да доведе и до намаляване на инвестициите поради нерентабилността на проекти с относително ниска възвръщаемост при новите пазарни условия (т.н. „изтласкващ” ефект).
Друг е въпросът доколко подобни развития няма да бъдат неутрализирани от поведението на пазарните участници. Българските банки вече бяха поставяни при рестриктивни условия и доказаха, че могат да намират алтернативи на налаганите им ограничения. Все пак търговските банки продължават да имат лесен достъп до относително евтино кредитиране от чужбина (от своите компании-майки), въпреки трайното покачване на лихвите в Еврозоната. В този случай увеличаване на ЗМР ще доведе най-вече до повишаване разходите на банковата система. Ето защо, в средносрочен план банките най-вероятно ще се преориентират към промяна на своите пазарни стратегии в търсене на нови конкурентни предимства (различни от предлаганите ниски лихви). Друга популярна възможност за противодействие е да се осъществи трансформация в активите - например банка може да финансира една компания не само чрез отпускане на кредит, но и чрез закупуването на облигации. Естествено съществуват и други възможности за преодоляване въздействието на монетарните рестрикции.
От друга страна, въпреки кредитната експанзия събираемостта на кредитите като цяло не се е влошила. Делът на просрочените жилищни кредити в общия обем ипотечни кредити, например, слабо нараства спрямо март (2.08% за март при 2.12% за май), достигайки стойностите, отчетени през декември и януари.
Спорна остава идеята, че въвеждането на по-високи резервни ограничения за банковата система ще доведе до отслабване на инфлационния натиск с цел изпълнениe на критерия от Маастрихт за ценова стабилност и влизане във валутния механизъм ERM II. Кредитирането е предимно средносрочно и дългосрочно и чрез него се финансират най-вече покупката на жилища и инвестиционни проекти и затова е малко вероятно рестрикциите да окажат голямо въздействие върху инфлацията, измерена чрез ИПЦ.
Какво е мнението ви за статията?
2 се съгласиха
0 не са съгласни