Вие се намирате в Начало > Новини > Приватизация > Програмата на правителството 2005-2009 г. е по-конкретна от тази на предходното.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Програмата на правителството 2005-2009 г. е по-конкретна от тази на предходното.
добавена на 23.11.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 23.11.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Трите най-важни сфери на обещаната политика включват поддържане на балансиран бюджет и ограничаване на публичните разходи, либерализиране на мрежовите индустрии и концесиониране на инфраструктурните обекти и частични реформи във финансирането на образованието и здравеопазването.
Правителството се ангажира със запазване на паричен съвет до членството на България в еврозоната, поддържане на балансиран бюджет, преразпределение до 40% от брутния вътрешен продукт през бюджета и въвеждане на програмния подход на бюджетиране. По отношение на данъците правителството си оставя по-голяма свобода. Ясен ангажимент има само за запазване на максималния размер на преките данъци.
Правителството се ангажира да проведе политика за създаване на поне 240 хил. работни места. От програмата става ясно, че основен ресурс за постигането на тези цели ще бъдат различни програми за активни мерки на пазара на труда. Опитът от подобни мерки показва, че те имат ефект, т.е. заетостта се увеличава, но само доколкото правителството финансира разликата между производителността и заплащането на заетите. В този смисъл подобни програми имат преразпределителен ефект и заместват други форми на социално подпомагане и не носят до нарастване на производителността и оттам – на икономическия растеж.
Конкретните действия в областта на инфраструктурата и ще бъдат насочени към: продължаване процеса на приватизация, който ще включи ускоряване и финализиране на процедурите в топло- и електропроизводството, приватизацията на ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Бобов дол” и Топлофикация “Русе”, подобряване на координацията и критериите за преструктуриране и демонополизация на съществуващите монополи. Ще бъде приключено концесионирането на пристанищни терминали и граждански летища. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще концесионира автомагистрали и ще реформира управлението на водоснабдяването чрез привличане на частни инвеститори.
За образованието, от гледна точка на фиска, най-съществено е намерението за поетапно намаляване на броя на маломерните и слети паралелки. Не става ясно дали ще се работи по въвеждане на “ваучърно финансиране”; вероятно е да се стигне само до оптимизиране на сегашната система.
Правителството се ангажира с приватизация на болниците и развитие на системата на единен платец (НЗОК). Няма обаче ясни механизми за гарантиране на финансовата дисциплина, т.е. действие при преразход на средства и натрупване на задължения в болниците (каквито може да има и в частни предприятия).
Правителството се ангажира със запазване на паричен съвет до членството на България в еврозоната, поддържане на балансиран бюджет, преразпределение до 40% от брутния вътрешен продукт през бюджета и въвеждане на програмния подход на бюджетиране. По отношение на данъците правителството си оставя по-голяма свобода. Ясен ангажимент има само за запазване на максималния размер на преките данъци.
Правителството се ангажира да проведе политика за създаване на поне 240 хил. работни места. От програмата става ясно, че основен ресурс за постигането на тези цели ще бъдат различни програми за активни мерки на пазара на труда. Опитът от подобни мерки показва, че те имат ефект, т.е. заетостта се увеличава, но само доколкото правителството финансира разликата между производителността и заплащането на заетите. В този смисъл подобни програми имат преразпределителен ефект и заместват други форми на социално подпомагане и не носят до нарастване на производителността и оттам – на икономическия растеж.
Конкретните действия в областта на инфраструктурата и ще бъдат насочени към: продължаване процеса на приватизация, който ще включи ускоряване и финализиране на процедурите в топло- и електропроизводството, приватизацията на ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Бобов дол” и Топлофикация “Русе”, подобряване на координацията и критериите за преструктуриране и демонополизация на съществуващите монополи. Ще бъде приключено концесионирането на пристанищни терминали и граждански летища. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще концесионира автомагистрали и ще реформира управлението на водоснабдяването чрез привличане на частни инвеститори.
За образованието, от гледна точка на фиска, най-съществено е намерението за поетапно намаляване на броя на маломерните и слети паралелки. Не става ясно дали ще се работи по въвеждане на “ваучърно финансиране”; вероятно е да се стигне само до оптимизиране на сегашната система.
Правителството се ангажира с приватизация на болниците и развитие на системата на единен платец (НЗОК). Няма обаче ясни механизми за гарантиране на финансовата дисциплина, т.е. действие при преразход на средства и натрупване на задължения в болниците (каквито може да има и в частни предприятия).
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни