- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 23.04.2012 в категория Регулирани пазари | Публични финанси | Приватизация | Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
Повечето анализи на външната търговия обикновено се съсредоточават върху ръста на износа и вноса като цяло или по продуктови категории, но малко от тях всъщност акцентират върху динамиката на нетния износ (износ минус внос). Поглед върху официалната статистика показва няколко интересни тенденции при външната търговия.
От една страна нетният износ или търговският баланс на България за последните 12 месеца до януари 2012 г. (дотогава са последните налични данни) е отрицателен в размер на 3.3 млрд. евро, макар че се свива с 7% или 230 млн. евро в рамките на година в номинално изражение (т.е. промяната се дължи както на евентуален ръст на външнотърговския стокооборот, така и на промени в цените).
Приносът на различните категории продукти обаче е неравномерен. България е нетен износител на потребителски стоки и суровини, като нетният износ расте в сравнение с 2011 г., и е нетен вносител на инвестиционни стоки и енергийни ресурси, като нетният внос на тези две групи стоки се увеличава. Съществен ръст на нетния внос (с 20% годишно) е отчетен при енергийните ресурси, в резултат най-вече на поскъпването на вносните горива. Нетният внос на енергийни ресурси е отговорен за около 80% от търговския дефицит.
Ако разгледаме потребителските стоки, България е нетен износител на мебели и домакинско обзавеждане (т.н. дълготрайни потребителски стоки), до голяма степен поради свиването на вноса във връзка със стагниращия пазар на имоти, и на дрехи и обувки. Същевременно, България внася повече отколкото изнася храни, напитки и цигари, лекарства и козметика, и други потребителски стоки (в т.ч. автомобили).
Поглед към външната търговия със суровини показва, че България е нетен износител на цветни метали и земеделски суровини, чийто нетен износ отбелязва растеж от 41% годишно, отчасти и поради повишението на цените на международните борси. България обаче внася повече химически суровини, текстилни материали и енергийни ресурси.
България е нетен вносител на инвестиционни стоки (в т.ч. машини и уреди, транспортни средства и резервни части). Търговски дефицит при инвестиционните стоки се наблюдава в почти всички догонващи икономики в Източна Европа.
Анализът на външната търговия е важен, доколкото чисто механично погледнато, нетният износ, а не износът сам по себе си, е по-надежден и пълен индикатор за външната търговия. Анализът на външната търговия по продуктови групи има смисъл и защото показва един от каналите за пренасяне на външни шокове в българската икономика. В началото на 2012 г. бяха отчетени първите видими признаци на забавяне на европейската икономика, което се очаква да доведе до забавяне на растежа у нас през втората половина на 2012 г. Например, вледствие на намалението на индустриалните поръчки в Еврозоната, нетният износ на цветни метали от България вероятно ще се свие или ще забави своите темпове на растеж. Възможно е да има забавяне и на нетния износ на другите суровини и на потребителските стоки. В същото време, българската икономика е силно зависима от вноса на енергийни суровини и съответно силно чувствителна към потенциални резки движения в цените на основните суровини, каквито наблюдавахме през последните 3 години.