- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 11.08.2012 в категория Регулирани пазари | Публични финанси | Приватизация | Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
Конкурентоспособността на една икономика е сред най-експлоатираните теми в академичните и политически среди. Има множество непреки начини за измерване на способността на една икономика да се конкурира с другите – като се започне от класациите на международните организации като Световната Банка, Световния икономически форум и се стигне до университети и глобални консултантски компании. Всички те разчитат на някакви синтетични показатели, получени въз основа на често сложна методология. Един от преките начини за определяне на конкурентоспособността на икономиката е чрез дела на съответната страна в световния износ или друг подобен индикатор, който се позовава на непосредствени статистически наблюдения.
По отношение на първата група индикатори за конкурентоспособност, оповестявани периодично от международни организации, България не е отбелязала съществен прогрес в периода след началото на глобалната финансова криза през 2008 г. Дори напротив, например България е загубила няколко позиции в класацията за най-привлекателни аутсорсинг дестинации. България не е отчела съществено подобрение и в показателите за средата за правене на бизнес на Световната банка.
Ако разгледаме преките индикатори обаче ситуацията е по-различна. През 2011 г. българската икономика успява да компенсира свиването на износа във връзката с глобалната криза, което води до леко разширяване на дела на България в световния износ в сравнение с 2008 година. Под „световен износ“ се разбира сумата от износа на всички страни в света. Делът на българския износ в световния остава малък – 0.16%, но все пак относително устойчив (моля, вижте графиката). Тези наблюдения се базират на данни на Евростат за износа на стоки и услуги, които от своя страна са получени от платежния баланс на европейските страни. Не трябва да забравяме, че данните от платежния баланс подлежат на няколко ревизии, които на свой ред биха могли да променят изходните данни.
Делът на една страна в световния износ се определя както от степента на отвореност на икономиката по отношение на външната търговия, така и от мащаба на самата страна. В този смисъл, относително малкият дял на България в световния износ в сравнение с други европейски страни се дължи най-вече на малкия обем на местната икономика. В Европа по-малък дял от нас в износа на глобално равнище имат само Малта, Кипър и балтийските републики, които имат по-малобройно население от България. Най-конкурентоспособната икономика очаквано е германската с над 8% дял в световния износ. След нея са Франция, Великобритания, Холандия, Италия, Испания, които имат в пъти по-малък износ от Германия.
Разширяването или свиването на дела на съответната икономика в световния износ може да се използва като индикатор за подобрение/ влошаване на конкурентоспособността. България е сред шестте страни-членки на ЕС, в които делът се разширява. Другите са Румъния, балтийските републики и Малта. Любопитно е, че износът на балтийските страни и България расте изпреварващо, въпреки че съответните национални валути са вързани към еврото. От друга страна, обезценяването на валутите на на централно-европейските икономики спрямо глобалните валути като евро и щатски долар в периода 2008-2011 г. изглежда не води до разрастване на позициите им в световната търговия. По-драматична загуба на конкурентоспособност се наблюдава в Гърция, Малта и Финландия (отчасти поради стопяването на дела на Нокиа на глобалния пазар на мобилни телефони).
През 2012 г. в България вече се усещат признаци на забавяне на износа като функция на стагниращата европейска икономика (Моля, вижте малката графика). Предстои да видим дали това ще доведе до свиване на нашия дял в световната търговия или напротив – до неговото разширяване, имайки предвид силните позиции на България в ниския до среден ценови сегмент на много продуктови пазари и бързото пренасочване на част от българските износители към Азия, Латинска Америка и Източна Европа като алтернатива на традиционния западно-европейски пазар.
Повече подробности за конкурентоспобността на българската икономика и перспективите пред отделните сектори, може да прочетете в годишния доклад на Industry Watch за българската икономика за 2012 г., озаглавен "Идва ли краят на стагнацията?"