- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Спестявания и потребление по време на криза
добавена на 28.11.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика | Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 28.11.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика | Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
На фона на появилите се през последните месеци признаци за по-осезателно отражение на глобалната финансова криза върху реалната икономика в България, поне засега нейното влияние върху потребителските нагласи изглежда относително ограничено. Докато в октомврийските си бизнес анкети НСИ регистрира най-голямото месечно понижение (с 4.6 пункта) на общия показател за бизнес-климата за последните две години, за пръв път от юли миналата година насам домакинствата повишават своята оценка за икономическата ситуация в контекста „подходяща/неподходяща за спестяване” (според октомврийското изследване на потребителските нагласи). Едновременно с това потребителите демонстрират повишени очаквания за покупка на дълготрайни активи, като например жилище или автомобил.
В същото време редовното проучване на личното богатство в България, което „Индъстри Уоч” прави всяко тримесечие показва, че макар и при забавящ се тренд, финансовите активи на домакинствата продължават да се разширяват – с 16% годишно към края на септември. Този ръст се дължи основно на нарастването на банковите депозити. На практика депозитите са основното перо във финансовото портфолио на домакинствата с дял, разширяващ се до 65.2% през третото тримесечие. За много домакинства те всъщност са единствения познат и използван инструмент за спестяване (освен държането на пари в брой). Затова едно от вероятните обяснения за регистрирания с анкетите на НСИ оптимизъм по отношение на средата за спестяване може би се крие в повишаващите се лихви по депозитните продукти и значителното увеличаване на гаранцията по тях, в съчетание с отчитаното от статистиката нарастване на средната заплата (с 22.5% третото тримесечие спрямо същия период на миналата година).
Ефектите от финансовата криза вероятно постепенно ще започнат да се отразяват и върху поведението на домакинствата като стопански субекти. Сред потенциалните канали за подобно влияние са:
Промяна в ситуацията на трудовия пазар, водеща до загуба на работни места и/или до намаляване на размера на трудовите доходи (заплати, бонуси). Поръчано от „Индъстри Уоч” експресно социологическо проучване показва, че за близо половината от домакинствата именно намаляването на трудовите доходи или загубата на работно място е основен източник на притеснение от гледна точка на ефектите върху тяхното благосъстояние (вж. рубриката „Икономически индикатори”).
Неблагоприятна ценова динамика на капиталовия пазар и на пазара на жилища, водеща до намаляване на стойността на определени активи и до унищожаване на богатство. През последните месеци значителното понижаване на местния капиталов пазар доведе до съществено намаляване на стойността на спестяванията, пряко инвестирани в акции или в активи под управление (във взаимни фондове, пенсионни фондове и животозастрахователни компании). По наша оценка директните вложения в акции са се свили до 2.4% от спестяванията на домакинствата през третото тримесечие (при 5.6% към края на 2007 г.), а делът на богатството, вложено в инвестиционни фондове, се свива наполовина спрямо края на 2007 г. Като цяло инвестиционното поведение на българските домакинства е значително по-консервативно от това на домакинствата в еврозоната - българите инвестират 7 пъти по-малко в акции, 10 пъти по-малко във взаимни схеми и 3 пъти по-малко в пенсионни фондове и животозастрахователни продукти. Поради ниската относителна тежест на спекулативните инвестиции (общо около 12% от финансовото портфолио), по-нататъшен спад на капиталовия пазар едва ли ще има сериозно отражение върху индивидуалните спестявания. Това се потвърждава и от споменатото социологическо изследване – загубата на доход от капитал (акции, жилища) за момента притеснява относително малка част от анкетираните.
Неблагоприятно развитие на кредитния пазар, изразяващо се в затруднен достъп до кредитен ресурс (например поради повишаване на кредитните стандарти и/или спад в стойността на обезпеченията) и повишаване на лихвените проценти по кредитите. Последната налична банкова статистика показва, че макар и при забавяща се динамика, кредитната експанзия в сегмента на домакинствата остава относително висока (43.8% към края на септември), а цената на кредитния ресурс расте. В същото време данните от анкетното ни проучване показват, че част от домакинствата започват да изпитват затруднения при обслужването на текущата си задлъжнялост, основно при по-ниските подоходни групи.
Задълбочаването на глобалната финансова криза и на нейните негативни ефекти върху българската икономика вероятно ще доведат до постепенна промяна в моделите на индивидуално потребление и спестяване. Очакваме динамиката на потреблението постепенно да започне да се забавя, особено при евентуално намаляване на доходите и на кредитния ресурс, които за момента подкрепят високото му равнище. Наред с това очакваме активизиране на спестяването с предпазен мотив, което обикновено се наблюдава в ситуация на нарастваща несигурност на бъдещата заетост и доходи.
В същото време редовното проучване на личното богатство в България, което „Индъстри Уоч” прави всяко тримесечие показва, че макар и при забавящ се тренд, финансовите активи на домакинствата продължават да се разширяват – с 16% годишно към края на септември. Този ръст се дължи основно на нарастването на банковите депозити. На практика депозитите са основното перо във финансовото портфолио на домакинствата с дял, разширяващ се до 65.2% през третото тримесечие. За много домакинства те всъщност са единствения познат и използван инструмент за спестяване (освен държането на пари в брой). Затова едно от вероятните обяснения за регистрирания с анкетите на НСИ оптимизъм по отношение на средата за спестяване може би се крие в повишаващите се лихви по депозитните продукти и значителното увеличаване на гаранцията по тях, в съчетание с отчитаното от статистиката нарастване на средната заплата (с 22.5% третото тримесечие спрямо същия период на миналата година).
Ефектите от финансовата криза вероятно постепенно ще започнат да се отразяват и върху поведението на домакинствата като стопански субекти. Сред потенциалните канали за подобно влияние са:
Промяна в ситуацията на трудовия пазар, водеща до загуба на работни места и/или до намаляване на размера на трудовите доходи (заплати, бонуси). Поръчано от „Индъстри Уоч” експресно социологическо проучване показва, че за близо половината от домакинствата именно намаляването на трудовите доходи или загубата на работно място е основен източник на притеснение от гледна точка на ефектите върху тяхното благосъстояние (вж. рубриката „Икономически индикатори”).
Неблагоприятна ценова динамика на капиталовия пазар и на пазара на жилища, водеща до намаляване на стойността на определени активи и до унищожаване на богатство. През последните месеци значителното понижаване на местния капиталов пазар доведе до съществено намаляване на стойността на спестяванията, пряко инвестирани в акции или в активи под управление (във взаимни фондове, пенсионни фондове и животозастрахователни компании). По наша оценка директните вложения в акции са се свили до 2.4% от спестяванията на домакинствата през третото тримесечие (при 5.6% към края на 2007 г.), а делът на богатството, вложено в инвестиционни фондове, се свива наполовина спрямо края на 2007 г. Като цяло инвестиционното поведение на българските домакинства е значително по-консервативно от това на домакинствата в еврозоната - българите инвестират 7 пъти по-малко в акции, 10 пъти по-малко във взаимни схеми и 3 пъти по-малко в пенсионни фондове и животозастрахователни продукти. Поради ниската относителна тежест на спекулативните инвестиции (общо около 12% от финансовото портфолио), по-нататъшен спад на капиталовия пазар едва ли ще има сериозно отражение върху индивидуалните спестявания. Това се потвърждава и от споменатото социологическо изследване – загубата на доход от капитал (акции, жилища) за момента притеснява относително малка част от анкетираните.
Неблагоприятно развитие на кредитния пазар, изразяващо се в затруднен достъп до кредитен ресурс (например поради повишаване на кредитните стандарти и/или спад в стойността на обезпеченията) и повишаване на лихвените проценти по кредитите. Последната налична банкова статистика показва, че макар и при забавяща се динамика, кредитната експанзия в сегмента на домакинствата остава относително висока (43.8% към края на септември), а цената на кредитния ресурс расте. В същото време данните от анкетното ни проучване показват, че част от домакинствата започват да изпитват затруднения при обслужването на текущата си задлъжнялост, основно при по-ниските подоходни групи.
Задълбочаването на глобалната финансова криза и на нейните негативни ефекти върху българската икономика вероятно ще доведат до постепенна промяна в моделите на индивидуално потребление и спестяване. Очакваме динамиката на потреблението постепенно да започне да се забавя, особено при евентуално намаляване на доходите и на кредитния ресурс, които за момента подкрепят високото му равнище. Наред с това очакваме активизиране на спестяването с предпазен мотив, което обикновено се наблюдава в ситуация на нарастваща несигурност на бъдещата заетост и доходи.
Какво е мнението ви за статията?
1 се съгласиха
0 не са съгласни