Вие се намирате в Начало > Новини > Приватизация > Ефектите от кредитните ограничения една година по-късно
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Ефектите от кредитните ограничения една година по-късно
добавена на 11.09.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 11.09.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Точно преди година БНБ реши да повиши минималните задължителни резерви до 12% от депозитната база с цел намаляване вероятността от прегряване на икономиката. В основата на това решение е схващането, че бързата кредитна експанзия води до повишаване на инфлационния натиск и увеличаване дефицита по текущата сметка. В условията на валутен борд регулирането на МЗР е единственият монетарен инструмент, с който разполага БНБ. В същото време нивото на задължителните резерви у нас е шест пъти по-високо от еврозоната.
Решението да бъдат въведени нови кредитни ограничения беше взето през август 2007 г., когато жилищната криза в САЩ вече беше факт. Една година по-късно ефектите от кредитните рестрикции са видими в няколко измерения.
Вдигането на МЗР принуди българските банки да търсят алтернативни начини на финансиране, за да продължат активната си кредитна политика. По този начин зависимостта на банковата система от външно финансиране нарасна. Нетните чуждестранни пасиви на банките се увеличиха от 617 млн. лв. през август 2007 г. до 9.3 млрд. лв. към юли 2008 г. Мерките на БНБ съвпаднаха с ликвидната криза на международните кредитни пазари и рекордното поскъпване на междубанковото финансиране. През последната година 12-месечният EURIBOR се повиши до 5.32%.
Поскъпването на достъпа до финансов ресурс беше още по-осезателно на българския
междубанков пазар, където 12-месечният SOFIBOR достигна 8.51% през юли 2008 г. Лихвеният спред между цената на кредита на местния междубанков пазар и еврозоната остава относително висок, като след септември 2007 г., когато първите ефекти от глобалната криза станаха видими, рисковата премия за България нараства чувствително. По-бързото покачване на разходите по финансиране у нас след настъпването на глобалната криза е част от общия процес на поскъпване на финансирането, ясно видим и при другите новопросъединили се към ЕС страни.
Поскъпването на финансовия ресурс се отрази върху лихвите по кредитите за бизнеса и домакинствата. Така например лихвите по жилищните кредити скочиха с 94 базисни пункта до 9.1% към юли, като годишният процент на разходите, включващ освен лихвените плащания и всички такси и комисионни за сметка на клиента, нарасна до 9.9%.
Кредитните рестрикции не промениха трайната тенденция на удължаване хоризонта на банковите заеми. Делът на жилищния кредит в задълженията на домакинствата към банковата система се разширява до 42% към юли (в еврозоната е около 72%). От друга страна, през 1999 г. едва 9% от фирмените кредити са по-дългосрочни (с матуритет над 5 години) – т.е. кредитирането тогава е било по-скоро с цел осигуряване на ликвидност отколкото провеждането на някаква инвестиционна политика. Развитието на корпоративния сектор е видимо и чрез промяната в кредитната структура. Към юли 2008 г. дългосрочният бизнес кредит представлява над 44% от общия корпоративен кредит.
Кредитните ограничения допринесоха за постепенно забавяне на кредитната експанзия, особено в ипотечния сегмент. Вероятно обаче ръстът на кредитирането щеше да се понижи и без да се прибягва до вдигане на МЗР, имайки предвид рекордното поскъпване на финансирането като следствие от глобалната криза. Нещо повече, през юли ЕЦБ взе решение да повиши ключовата лихва до 4.25%, което допълнително повиши междубанковите лихви.
Въпросът за необходимостта от рестриктивна парична политика е особено актуален на фона на високия бюджетен излишък, отчетен до момента. Блокирането на значителен финансов ресурс (под формата на голям бюджетен излишък или висок процент МЗР) ограничава възможностите на икономиката да расте, което би могло да има негативно отражение в средносрочен план.
Решението да бъдат въведени нови кредитни ограничения беше взето през август 2007 г., когато жилищната криза в САЩ вече беше факт. Една година по-късно ефектите от кредитните рестрикции са видими в няколко измерения.
Вдигането на МЗР принуди българските банки да търсят алтернативни начини на финансиране, за да продължат активната си кредитна политика. По този начин зависимостта на банковата система от външно финансиране нарасна. Нетните чуждестранни пасиви на банките се увеличиха от 617 млн. лв. през август 2007 г. до 9.3 млрд. лв. към юли 2008 г. Мерките на БНБ съвпаднаха с ликвидната криза на международните кредитни пазари и рекордното поскъпване на междубанковото финансиране. През последната година 12-месечният EURIBOR се повиши до 5.32%.
Поскъпването на достъпа до финансов ресурс беше още по-осезателно на българския
междубанков пазар, където 12-месечният SOFIBOR достигна 8.51% през юли 2008 г. Лихвеният спред между цената на кредита на местния междубанков пазар и еврозоната остава относително висок, като след септември 2007 г., когато първите ефекти от глобалната криза станаха видими, рисковата премия за България нараства чувствително. По-бързото покачване на разходите по финансиране у нас след настъпването на глобалната криза е част от общия процес на поскъпване на финансирането, ясно видим и при другите новопросъединили се към ЕС страни.
Поскъпването на финансовия ресурс се отрази върху лихвите по кредитите за бизнеса и домакинствата. Така например лихвите по жилищните кредити скочиха с 94 базисни пункта до 9.1% към юли, като годишният процент на разходите, включващ освен лихвените плащания и всички такси и комисионни за сметка на клиента, нарасна до 9.9%.
Кредитните рестрикции не промениха трайната тенденция на удължаване хоризонта на банковите заеми. Делът на жилищния кредит в задълженията на домакинствата към банковата система се разширява до 42% към юли (в еврозоната е около 72%). От друга страна, през 1999 г. едва 9% от фирмените кредити са по-дългосрочни (с матуритет над 5 години) – т.е. кредитирането тогава е било по-скоро с цел осигуряване на ликвидност отколкото провеждането на някаква инвестиционна политика. Развитието на корпоративния сектор е видимо и чрез промяната в кредитната структура. Към юли 2008 г. дългосрочният бизнес кредит представлява над 44% от общия корпоративен кредит.
Кредитните ограничения допринесоха за постепенно забавяне на кредитната експанзия, особено в ипотечния сегмент. Вероятно обаче ръстът на кредитирането щеше да се понижи и без да се прибягва до вдигане на МЗР, имайки предвид рекордното поскъпване на финансирането като следствие от глобалната криза. Нещо повече, през юли ЕЦБ взе решение да повиши ключовата лихва до 4.25%, което допълнително повиши междубанковите лихви.
Въпросът за необходимостта от рестриктивна парична политика е особено актуален на фона на високия бюджетен излишък, отчетен до момента. Блокирането на значителен финансов ресурс (под формата на голям бюджетен излишък или висок процент МЗР) ограничава възможностите на икономиката да расте, което би могло да има негативно отражение в средносрочен план.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни