Вие се намирате в Начало > Новини > Приватизация > Как да намалим осигуровките: четири съвета към политиците
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Как да намалим осигуровките: четири съвета към политиците
добавена на 05.09.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 05.09.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Всичко се свежда до проста аритметика. Пенсиите в момента са повече от това, което държавата успява да събере като приходи задължителна осигуровка „пенсия”. Това няма да се промени в обозримо бъдеще, а дори напротив този дефицит е твърде въроятно да се увеличи. Увеличение на осигурителните ставки няма да реши проблема и това сякаш се осъзнава от мнозинството политици. Държавата ще продължава да финансира пенсиите и от приходи от други данъци. Кои данъци финансират пенсиите всъщност има малко значение. Важно е запазване на баланса на бюджета при сгеашните очаквания за размера на пенсиите и тяхното постепенно увеличаване във времето.
Има няколко възможни начина, по който да се пристъпи към намаление на осигуровките. Всеки от тях има еднакъв ефект – намаляване на разликата между разходите за труд на работодателите и нетното възнаграждение на работника. Но всеки от тях е различен механизъм за постигане на това. Изброяваме ги, за да помогнем на политиците да решат кое е най-подходящо от гледна точка на имиджа, който се опитват да запазят пред избирателите.
1/ Законово намаляване на ставките на задължителните осигуровки. Това е най-смелият и най-открит начин да се признае за прекомерното облагане на труда и да се посочи посоката на нужната реформа. Вероятно е да има силна съпротива у „създателите на реформата в НОИ”, синдикатите, както вероятно и някои от водещите партии. Хубавото е, че ставката към момент е толкова висока (над 34% от брутната заплата), че позволява някои плахи стъпки без дори да срещнат силна опозиция.
2/ Въвеждане на държавата като „трети” осигурител без да се увеличава общото бреме. Държавата така или иначе сега пълни дефицита в НОИ чрез приходи от други данъци. Няма особено значение дали ще го пълни под формата на „трансфер”, „субсидия” или „осигурителни плащания”. Важното в този сценарий е премахване на част от бремето от продавача и купувача на труд. Този вариант, поради по-завоалиранта си същност, вероятно ще срещне по-малко опозиция, но ще трябва да се убеждават консервативно настроени хора в министерство на финансите в безопасността за фиска.
3/ Въздържане от увеличаване на максималния осигурителен доход. Той в момента е 2000 лв., което е сума към която ще се доближават все повече работни позиции. Това е решение само за част от пазара на труда, но със сигурност ще има положителни ефекти, като в същото време е относително лесно за въвеждане. Възможна е опозиция от страна на социалистите, които основателно ще питат защо се намалява бремето само за най-производителните работни места.
4/ Преместване на по-голяма част от тежестта към работодателя. При сегашното разпределение, 50:50, данъчно-осигурителното бреме е 36.2%, измерено чрез дела на плащанията към бюджета в разходите за труд за най-масовите работни позиции. Ако делът се промени на 90:10 (работодател : работник), бремето ще падне на 33.5% при други непроменени условия. В момента за нетна заплата от 1000 лв. работодателят прави разходи в размер на 1568 лв. Ако съотношението се промени на 90:10, за същата нетна заплата разходите за труд ще паднат на 1503 лв. Опозиция от страна на работодателски организации би била неразумна (и неочаквана), тъй като от този ход те получават по-леко облагане на покупката на труд.
Има няколко възможни начина, по който да се пристъпи към намаление на осигуровките. Всеки от тях има еднакъв ефект – намаляване на разликата между разходите за труд на работодателите и нетното възнаграждение на работника. Но всеки от тях е различен механизъм за постигане на това. Изброяваме ги, за да помогнем на политиците да решат кое е най-подходящо от гледна точка на имиджа, който се опитват да запазят пред избирателите.
1/ Законово намаляване на ставките на задължителните осигуровки. Това е най-смелият и най-открит начин да се признае за прекомерното облагане на труда и да се посочи посоката на нужната реформа. Вероятно е да има силна съпротива у „създателите на реформата в НОИ”, синдикатите, както вероятно и някои от водещите партии. Хубавото е, че ставката към момент е толкова висока (над 34% от брутната заплата), че позволява някои плахи стъпки без дори да срещнат силна опозиция.
2/ Въвеждане на държавата като „трети” осигурител без да се увеличава общото бреме. Държавата така или иначе сега пълни дефицита в НОИ чрез приходи от други данъци. Няма особено значение дали ще го пълни под формата на „трансфер”, „субсидия” или „осигурителни плащания”. Важното в този сценарий е премахване на част от бремето от продавача и купувача на труд. Този вариант, поради по-завоалиранта си същност, вероятно ще срещне по-малко опозиция, но ще трябва да се убеждават консервативно настроени хора в министерство на финансите в безопасността за фиска.
3/ Въздържане от увеличаване на максималния осигурителен доход. Той в момента е 2000 лв., което е сума към която ще се доближават все повече работни позиции. Това е решение само за част от пазара на труда, но със сигурност ще има положителни ефекти, като в същото време е относително лесно за въвеждане. Възможна е опозиция от страна на социалистите, които основателно ще питат защо се намалява бремето само за най-производителните работни места.
4/ Преместване на по-голяма част от тежестта към работодателя. При сегашното разпределение, 50:50, данъчно-осигурителното бреме е 36.2%, измерено чрез дела на плащанията към бюджета в разходите за труд за най-масовите работни позиции. Ако делът се промени на 90:10 (работодател : работник), бремето ще падне на 33.5% при други непроменени условия. В момента за нетна заплата от 1000 лв. работодателят прави разходи в размер на 1568 лв. Ако съотношението се промени на 90:10, за същата нетна заплата разходите за труд ще паднат на 1503 лв. Опозиция от страна на работодателски организации би била неразумна (и неочаквана), тъй като от този ход те получават по-леко облагане на покупката на труд.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни