Вие се намирате в Начало > Новини > Приватизация > Няма смисъл от препоръчително индексиране на заплатите в частния сектор
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Няма смисъл от препоръчително индексиране на заплатите в частния сектор
добавена на 04.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 04.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
В последния си месечен бюлетин Европейската централна банка изразява опасения, че е налице сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск в еврозоната, произтичащ от поведението при определяне на работните заплати. Тези опасения са породени основно от възможността за значително по-голям от очакванията ръст на заплатите предвид високата степен на оползотворяване на наличния капацитет, затягащите се условия на трудовия пазар и риска от вторични ефекти от високата инфлация. Крайното послание е при формиране на заплатите (както в публичния, така и в частния сектор) да се взема предвид развитието на производителността на труда и да се избягва прилагането на схеми за механично индексиране на номиналните заплати с инфлацията. Подобна позиция на ЕЦБ има ясна икономическа логика - по принцип такива схеми за индексиране на доходите са свързани с висок риск от допълнителни инфлационни шокове,
водещи до инфлационна спирала
която в крайна сметка може да се окаже пагубна за заетостта и конкурентоспособността на отделната икономика.
На фона на призивите на монетарните власи в еврозоната за въздържане от инфлационно базирани индексации на доходите в България вече повече от месец синдикати и работодатели водят преговори и сближават позициите си относно препоръчителния индекс за нарастване на заплатите в частния сектор през 2008 г. Въпросният индекс се договаря ежегодно въз основа на Пакта за икономическо и социално развитие на България до 2009 г. Идеята е той да отразява средногодишната инфлация за предходната година, ръста на производителността на труда, конкурентоспособността и стопанската конюнктура.
Текущите спорове за конкретния размер (и за диференцирането според дохода) на индекса, с който препоръчително би трябвало да растат заплатите на заетите в частни компании, не са чак толкова интересни от макроикономическа гледна точка - макар че безусловното му унифицирано прилагане не изключва рисковете, за които стана дума по-горе. По-интересно е налагането на съмнителна като ефект
практика на централизирано договаряне
на механизъм за увеличаването на заплатите в частния сектор (пък бил той и препоръчителен), който по принцип би трябвало да е изцяло функция на пазара.
Факт е, че стопанската динамика и текущите реалности на трудовия пазар предполагат постепенно повишаване на заплатите. Икономиката продължава да се развива с относително високи темпове - през 2007 г. номиналният растеж на БВП е 14.5%, а реалният е 6.2%. Това се дължи основно на значителния ръст в индустрията и сектора на услугите, докато земеделието продължава да отбелязва сериозен спад. Пределната производителност на труда постепенно нараства, а интензивното инвестиране в производствени мощности през последните години създава нови възможности за по-нататъшното й подобряване. Но това се случва и ще продължи да се случва с различен интензитет в различните сектори, което от своя страна предполага различни възможности за растеж на заплащането. Ако приемем, че производителността е основният детерминант на заплащането, то унифицираното увеличаване на трудовите възнаграждения с еднакъв процент очевидно би се отразило с различна относителна тежест върху конкурентоспособността на различните компании, включително и върху тяхната възможност за допълнителни инвестиции.
В същото време натиск за повишаване на заплатите се създава и в резултат на оформящата се диспропорция между търсенето и предлагането
на трудов ресурс - бизнес анкетите на НСИ регистрират трайно нарастване на дела на предприятията, отчитащи недостига на работна сила като затруднение за осъществяване на дейността им. В по-дългосрочен план натиск върху увеличаването на заплатите може да се очаква и по линия на отварянето на пазарите на труда в страните от ЕС, както и в резултат на протичащия процес на догонване по отношение на доходите.
Облагането на труда
е съществен елемент от общите разходи за труд и оказва влияние върху поведението на фирмите на трудовия пазар. В този смисъл намаляването на данъчно-осигурителната тежест оказва влияние върху заплатите - както поради освобождаване на ресурс за тяхното повишаване, така и заради стимулиране на процеса на "изсветляване" на реално плащаните възнаграждения. Това е мощен инструмент в ръцете на правителството, чрез който то може да влияе върху динамиката на трудовите доходи.
Всичко това дава основания да се очаква, че бързият ръст на заплатите в масовите сегменти на пазара на труда ще продължи въпреки и независимо от договарянето на конкретен препоръчителен индекс. Това се случи и през миналата година, когато действителният ръст на номиналните заплати в частния сектор значително надхвърли договореното препоръчително увеличение от 14.9%. Въпреки съмнителния си ефект върху реалната динамика на заплащането договарянето на препоръчителен индекс би могло да се отрази върху поведението на работниците, създавайки нагласи и искания за увеличение на заплатите, които в някои сегменти може да не отговарят на пазарните реалности. А това в крайна сметка може да доведе до загуба на конкурентоспособност.
водещи до инфлационна спирала
която в крайна сметка може да се окаже пагубна за заетостта и конкурентоспособността на отделната икономика.
На фона на призивите на монетарните власи в еврозоната за въздържане от инфлационно базирани индексации на доходите в България вече повече от месец синдикати и работодатели водят преговори и сближават позициите си относно препоръчителния индекс за нарастване на заплатите в частния сектор през 2008 г. Въпросният индекс се договаря ежегодно въз основа на Пакта за икономическо и социално развитие на България до 2009 г. Идеята е той да отразява средногодишната инфлация за предходната година, ръста на производителността на труда, конкурентоспособността и стопанската конюнктура.
Текущите спорове за конкретния размер (и за диференцирането според дохода) на индекса, с който препоръчително би трябвало да растат заплатите на заетите в частни компании, не са чак толкова интересни от макроикономическа гледна точка - макар че безусловното му унифицирано прилагане не изключва рисковете, за които стана дума по-горе. По-интересно е налагането на съмнителна като ефект
практика на централизирано договаряне
на механизъм за увеличаването на заплатите в частния сектор (пък бил той и препоръчителен), който по принцип би трябвало да е изцяло функция на пазара.
Факт е, че стопанската динамика и текущите реалности на трудовия пазар предполагат постепенно повишаване на заплатите. Икономиката продължава да се развива с относително високи темпове - през 2007 г. номиналният растеж на БВП е 14.5%, а реалният е 6.2%. Това се дължи основно на значителния ръст в индустрията и сектора на услугите, докато земеделието продължава да отбелязва сериозен спад. Пределната производителност на труда постепенно нараства, а интензивното инвестиране в производствени мощности през последните години създава нови възможности за по-нататъшното й подобряване. Но това се случва и ще продължи да се случва с различен интензитет в различните сектори, което от своя страна предполага различни възможности за растеж на заплащането. Ако приемем, че производителността е основният детерминант на заплащането, то унифицираното увеличаване на трудовите възнаграждения с еднакъв процент очевидно би се отразило с различна относителна тежест върху конкурентоспособността на различните компании, включително и върху тяхната възможност за допълнителни инвестиции.
В същото време натиск за повишаване на заплатите се създава и в резултат на оформящата се диспропорция между търсенето и предлагането
на трудов ресурс - бизнес анкетите на НСИ регистрират трайно нарастване на дела на предприятията, отчитащи недостига на работна сила като затруднение за осъществяване на дейността им. В по-дългосрочен план натиск върху увеличаването на заплатите може да се очаква и по линия на отварянето на пазарите на труда в страните от ЕС, както и в резултат на протичащия процес на догонване по отношение на доходите.
Облагането на труда
е съществен елемент от общите разходи за труд и оказва влияние върху поведението на фирмите на трудовия пазар. В този смисъл намаляването на данъчно-осигурителната тежест оказва влияние върху заплатите - както поради освобождаване на ресурс за тяхното повишаване, така и заради стимулиране на процеса на "изсветляване" на реално плащаните възнаграждения. Това е мощен инструмент в ръцете на правителството, чрез който то може да влияе върху динамиката на трудовите доходи.
Всичко това дава основания да се очаква, че бързият ръст на заплатите в масовите сегменти на пазара на труда ще продължи въпреки и независимо от договарянето на конкретен препоръчителен индекс. Това се случи и през миналата година, когато действителният ръст на номиналните заплати в частния сектор значително надхвърли договореното препоръчително увеличение от 14.9%. Въпреки съмнителния си ефект върху реалната динамика на заплащането договарянето на препоръчителен индекс би могло да се отрази върху поведението на работниците, създавайки нагласи и искания за увеличение на заплатите, които в някои сегменти може да не отговарят на пазарните реалности. А това в крайна сметка може да доведе до загуба на конкурентоспособност.
Какво е мнението ви за статията?
1 се съгласиха
0 не са съгласни