- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Рисковете пред кредитната експанзия
добавена на 01.03.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 01.03.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Едно от знаковите събития на изминалата 2007 година, което вероятно до голяма степен ще определя динамиката на американската (а и частично на световната) икономика в средносрочен план, беше жилищната криза в САЩ. Стагнацията на кредитните пазари в глобален план беше съпроводена със забавяне ръста на жилищните цени в Европа и Америка.
На този фон ситуацията в България изглежда почти напълно противоположна. От една страна, кредитирането (както за домакинствата, така и за корпоративния сектор) не само не отчита спад, а дори напротив – ускорява се с рекордни темпове. От друга страна, ценовият ръст на масовите жилищни имоти в България е сред най-високите в света за изминалата година. Тези развития за пореден път послужиха като аргумент на някои външни наблюдатели, виждащи кредитния бум, „балона” на пазара на жилищни имоти, повишената инфлация и дефицита по текущата сметка като ясно изразени признаци на „прегряване” на икономиката.
Поне засега влиянието на световната финансова криза се отрази най-забележимо върху българската фондова борса, частично и поради изтегляне на капитали от външни инвеститори. В същото време експанзията на банковото кредитиране продължава. Според последните данни на БНБ корпоративният кредит расте с около 70%, а кредитът за домакинствата с около 53%. Тези темпове изглеждат относително високи и са често считани за неустойчиви и нездравословни. В еврозоната например ръстът на бизнес кредита е около 14% годишно, а задълженията на домакинствата към банковата система нарастват с 6% (към края на 2007 година). Сравненията между кредитната динамика в България (в ролята си на развиващ се пазар) и развити пазари обаче трябва да отчитат и разликите в проникването на кредитирането. В България например съотношението на жилищния кредит към номиналния размер на икономиката е малко над 10%, в еврозоната е почти четири пъти по-високо.
Междувременно, въпреки ускорената кредитна експанзия делът на лошите кредити в кредитния портфейл остава стабилен. Повечето емпирични изследвания показват, че вероятността от необслужване нараства с повишаване възрастта на заемите. В България този ефект се подсилва от маркетинговите стратегии на повечето банки, включващи първоначален период на облекчено обслужване на кредита. Още повече, че промоционалните кампании на банките с голям пазарен дял в кредитирането често съвпадат във времето. От една страна, с увеличаване проникването на кредитирането вероятно ще се наблюдава и постепенно влошаване на кредитните портфейли. От друга страна обаче, българските банки все още не са навлезли активно в сегмента на високорисковите кредитополучатели.
Нещо повече, българските банки оперират в условията на валутен борд, като водената и от БНБ, и от правителството политика остава изключително рестриктивна. Българското правителство систематично регистрира високи бюджетни излишъци, а БНБ повиши значително минималните задължителни резерви. За разлика от САЩ например, където условията за кредитния бум (и последвалата криза) се дължат основно на меката монетарна политика на Федералния резерв, понижил ключовата лихва до 1% в средата на 2003 година. В същото време с напредването на интеграцията на българската финансова система в европейската, процесът на конвергенция към лихвените нива в еврозоната постепенно ще се ускорява. С други думи, лихвената динамика на местния банков пазар ще става все по-зависима от паричната политика на Европейската Централна Банка и от развитията на европейския междубанков пазар. Още повече, че след въведените от БНБ кредитни рестрикции в началото на септември банките все по-активно използват алтернативни канали за привличане на финансов ресурс, като през януари нетните чуждестранни пасиви, акумулирани от българските банки, нараснаха до близо 4.4 милиарда лева (при 600 милиона през август 2007г.).
Все пак доминиращите очаквания са за известно забавяне на кредитната експанзия, имайки предвид както повишената цена на кредита на междубановия пазар, така и по-високия номинален обем на раздадените кредити в началото на 2007 година (и съответно по-високата изходна база).
На този фон ситуацията в България изглежда почти напълно противоположна. От една страна, кредитирането (както за домакинствата, така и за корпоративния сектор) не само не отчита спад, а дори напротив – ускорява се с рекордни темпове. От друга страна, ценовият ръст на масовите жилищни имоти в България е сред най-високите в света за изминалата година. Тези развития за пореден път послужиха като аргумент на някои външни наблюдатели, виждащи кредитния бум, „балона” на пазара на жилищни имоти, повишената инфлация и дефицита по текущата сметка като ясно изразени признаци на „прегряване” на икономиката.
Поне засега влиянието на световната финансова криза се отрази най-забележимо върху българската фондова борса, частично и поради изтегляне на капитали от външни инвеститори. В същото време експанзията на банковото кредитиране продължава. Според последните данни на БНБ корпоративният кредит расте с около 70%, а кредитът за домакинствата с около 53%. Тези темпове изглеждат относително високи и са често считани за неустойчиви и нездравословни. В еврозоната например ръстът на бизнес кредита е около 14% годишно, а задълженията на домакинствата към банковата система нарастват с 6% (към края на 2007 година). Сравненията между кредитната динамика в България (в ролята си на развиващ се пазар) и развити пазари обаче трябва да отчитат и разликите в проникването на кредитирането. В България например съотношението на жилищния кредит към номиналния размер на икономиката е малко над 10%, в еврозоната е почти четири пъти по-високо.
Междувременно, въпреки ускорената кредитна експанзия делът на лошите кредити в кредитния портфейл остава стабилен. Повечето емпирични изследвания показват, че вероятността от необслужване нараства с повишаване възрастта на заемите. В България този ефект се подсилва от маркетинговите стратегии на повечето банки, включващи първоначален период на облекчено обслужване на кредита. Още повече, че промоционалните кампании на банките с голям пазарен дял в кредитирането често съвпадат във времето. От една страна, с увеличаване проникването на кредитирането вероятно ще се наблюдава и постепенно влошаване на кредитните портфейли. От друга страна обаче, българските банки все още не са навлезли активно в сегмента на високорисковите кредитополучатели.
Нещо повече, българските банки оперират в условията на валутен борд, като водената и от БНБ, и от правителството политика остава изключително рестриктивна. Българското правителство систематично регистрира високи бюджетни излишъци, а БНБ повиши значително минималните задължителни резерви. За разлика от САЩ например, където условията за кредитния бум (и последвалата криза) се дължат основно на меката монетарна политика на Федералния резерв, понижил ключовата лихва до 1% в средата на 2003 година. В същото време с напредването на интеграцията на българската финансова система в европейската, процесът на конвергенция към лихвените нива в еврозоната постепенно ще се ускорява. С други думи, лихвената динамика на местния банков пазар ще става все по-зависима от паричната политика на Европейската Централна Банка и от развитията на европейския междубанков пазар. Още повече, че след въведените от БНБ кредитни рестрикции в началото на септември банките все по-активно използват алтернативни канали за привличане на финансов ресурс, като през януари нетните чуждестранни пасиви, акумулирани от българските банки, нараснаха до близо 4.4 милиарда лева (при 600 милиона през август 2007г.).
Все пак доминиращите очаквания са за известно забавяне на кредитната експанзия, имайки предвид както повишената цена на кредита на междубановия пазар, така и по-високия номинален обем на раздадените кредити в началото на 2007 година (и съответно по-високата изходна база).
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни