Вие се намирате в Начало > Новини > Приватизация > Няма икономически и социални аргументи срещу приватизацията на останалите държавни компании
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Няма икономически и социални аргументи срещу приватизацията на останалите държавни компании
добавена на 23.02.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 23.02.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Преди около година написахме, че заетостта през 2007 г. ще достигне около 3,3 млн. души. Това означава около 190 хил. повече работни позиции в сравнение с година по-рано. Тогава тази прогноза беше обявена за твърде смела от наши колеги, но днес това се потвърждава от последните данни, обявени от НСИ.
Въпреки че правителството обявява тази позитивна динамика за свое постижение, признание заслужава единствено частният сектор, където заетите се увеличиха с 8,2% за една година (изчисление, което не включва земеделието). Държавните предприятия леко се свиха като заетост, но продължават да ангажират 227 хил. души. Приватизацията за много от тях беше политически замразена допреди няколко седмици.
Сега е време да преразгледаме мястото на държавните фирми в икономиката. Вече техният дял е под 9% от заетостта в неаграрния бизнес сектор. Останалото са работни места в частния сектор. На този фон завършването на приватизацията изглежда лесно, поне от социална гледна точка. Малцината бивши работници на държавни предприятия бързо ще намерят своето място в частния конкурентен сектор. Какво тогава може да попречи на този процес?
Все още има широко неразбиране на смисъла на приватизацията. За много тя е още една стъпка в развитието на „родната индустрия”. Малко осъзнават, че държавата проватизира активи, а не бизнес. За какъв бизнес ще бъдат използвани активите преценяват новите частни собсвтници. Няма причина да очакваме, че те ще са по-малко далновидни от държавните чиновници. Приватизацията е политическия процес, с който лищаваме държавните чиновници от власт върху активите и стопанството.
Неразбиране на този смисъл попречи на процеса на приватизация в България да бъде извършен по-бързо и в по-пълни мащаби. България не е изключение, но аналогии с други срани нямат място в аргументацията на този по същество политически процес. Решенията могат да бъдат лесни за хора с икономически познания. Алтернативната цена на ресурсите е това, което винаги се пропуска, когато оценяваме дали един държавен бизнес е „на печалба”.
Счетоводната печалба е величина, която казва твърде малко, когато гледаме отчетите на държавните фирми. Крос-субсидиите между държавните предприятия са често забравяни. Реалният размер на разходите е почти винаги подценяван, включително амортизацията на активите.
Заводът за цигари „Пловдив БТ” е печеливш на хартия. През миналата година печалбата на завода е 2,45 млн. лв. след данъци. Активите на предприятито към края на 2007 г. са на стойност малко под 59 млн. лв. Тези активи печелят на година 4,1% или колкото е дохода по облигации на правителството на Великобритания или Холандия например. Ако приемем за база на активите в края на 2006 г., доходността на активите е 10,3% или по-малко от увеличението на борсовите индекси в Канада и Южна Корея например.
За какво и е тогава на държавата това предприятие? За какво и е на Община Пловдив, която поиска акциите на Булгартабак Холдинг в пловдивското дружество (между другото, без пари)? Няма никави политически аргументи за запазването на държавната собственост върху този завод. Подобно е положението и с другите държавни предприятия, които ще минат по пътя на труданата приватизация на „Пловдив БТ”.
Един завод трябва да бъде разделен от „социалните функции на държавата”. Ако целта е „държавно-гарантират доход на работниците”, по-евтино е държавата да дава директно кеш на работниците и пак да освободи скъпите активи от своята блокада. (Само че правителството ще се наложи да обясни защо конкретно тези работници получават социална помощ.) Синдикатите не могат да намерят своята полезна роля в този процес и ще се опитват всячески да пречат на приватизацията. Техният интерес е ясен – само в държавния сектор те могат да имат някаква сила на влияние и приватизацията не е в тяхна полза. Само че сега те ще трябва да дадат ясни икономически аргументи защо според тях не трябва да продължи приватизацията в България.
Въпреки че правителството обявява тази позитивна динамика за свое постижение, признание заслужава единствено частният сектор, където заетите се увеличиха с 8,2% за една година (изчисление, което не включва земеделието). Държавните предприятия леко се свиха като заетост, но продължават да ангажират 227 хил. души. Приватизацията за много от тях беше политически замразена допреди няколко седмици.
Сега е време да преразгледаме мястото на държавните фирми в икономиката. Вече техният дял е под 9% от заетостта в неаграрния бизнес сектор. Останалото са работни места в частния сектор. На този фон завършването на приватизацията изглежда лесно, поне от социална гледна точка. Малцината бивши работници на държавни предприятия бързо ще намерят своето място в частния конкурентен сектор. Какво тогава може да попречи на този процес?
Все още има широко неразбиране на смисъла на приватизацията. За много тя е още една стъпка в развитието на „родната индустрия”. Малко осъзнават, че държавата проватизира активи, а не бизнес. За какъв бизнес ще бъдат използвани активите преценяват новите частни собсвтници. Няма причина да очакваме, че те ще са по-малко далновидни от държавните чиновници. Приватизацията е политическия процес, с който лищаваме държавните чиновници от власт върху активите и стопанството.
Неразбиране на този смисъл попречи на процеса на приватизация в България да бъде извършен по-бързо и в по-пълни мащаби. България не е изключение, но аналогии с други срани нямат място в аргументацията на този по същество политически процес. Решенията могат да бъдат лесни за хора с икономически познания. Алтернативната цена на ресурсите е това, което винаги се пропуска, когато оценяваме дали един държавен бизнес е „на печалба”.
Счетоводната печалба е величина, която казва твърде малко, когато гледаме отчетите на държавните фирми. Крос-субсидиите между държавните предприятия са често забравяни. Реалният размер на разходите е почти винаги подценяван, включително амортизацията на активите.
Заводът за цигари „Пловдив БТ” е печеливш на хартия. През миналата година печалбата на завода е 2,45 млн. лв. след данъци. Активите на предприятито към края на 2007 г. са на стойност малко под 59 млн. лв. Тези активи печелят на година 4,1% или колкото е дохода по облигации на правителството на Великобритания или Холандия например. Ако приемем за база на активите в края на 2006 г., доходността на активите е 10,3% или по-малко от увеличението на борсовите индекси в Канада и Южна Корея например.
За какво и е тогава на държавата това предприятие? За какво и е на Община Пловдив, която поиска акциите на Булгартабак Холдинг в пловдивското дружество (между другото, без пари)? Няма никави политически аргументи за запазването на държавната собственост върху този завод. Подобно е положението и с другите държавни предприятия, които ще минат по пътя на труданата приватизация на „Пловдив БТ”.
Един завод трябва да бъде разделен от „социалните функции на държавата”. Ако целта е „държавно-гарантират доход на работниците”, по-евтино е държавата да дава директно кеш на работниците и пак да освободи скъпите активи от своята блокада. (Само че правителството ще се наложи да обясни защо конкретно тези работници получават социална помощ.) Синдикатите не могат да намерят своята полезна роля в този процес и ще се опитват всячески да пречат на приватизацията. Техният интерес е ясен – само в държавния сектор те могат да имат някаква сила на влияние и приватизацията не е в тяхна полза. Само че сега те ще трябва да дадат ясни икономически аргументи защо според тях не трябва да продължи приватизацията в България.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни