Вие се намирате в Начало > Новини > Приватизация > Какво пропускат общините при решенията за местните данъци
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Какво пропускат общините при решенията за местните данъци
добавена на 31.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 31.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Община Пловдив даде пример как да не се подхожда към решенията за местния бюджет. Не очакваме да са много общините, които да подходят с повишена прозрачност на дискусиите за местните данъци през 2008 г.
Тази година е важна за данъчната децентрализация в България. Според променения Закон за местните данъци и такси общините вече могат да определят сами (все пак в определени от закона граници) размерите на данъците върху недвижимото имущество, върху превозните средства и други местни данъци. Успехът им с тази задача би отворил пътя за по-нататъшно прехвърляне на данъчни решения от централната власт към общините.
Както написахме още по време на обсъждането на промените в закона преди три месеца, успешен старт на децентрализацията означава най-малкото две неща:
1/ преследване на балансиран бюджет,
2/ ясна ефективност на разходите за „местни публични услуги”.
През седмицата общинският съвет в Пловдив показа, че е решен да покачи данъците във втория по-големина град в страната. Това решение изисква значително по-висока прозрачност и по-широк дебат от кръга на 51 общински съветници. Аргументите за по-високи данъци засега се изчерпват с „инфлацията”.
Новите права на общините обаче трябва да бъдат поети от тях с по-голяма отговорност. Досега отчетността на местната власт в много от големите градове беше трагична. Сайтът на община Пловдив не предлага реално данни за програмите, по които ще се изразходват парите на пловдивчани. Още по-малко, няма никакви икономически анализи на разходи и ползи от „услугите”, финансирани от общината.
Пловдив не е изключение, като това не трябва да успокоява местната власт там. Община Варна също изобщо не предлагат данни за бюджета си в интернет. От водещите 10 общини – в които живеят около 3 млн. души – само София, Бургас, Стара Загора и Плевен предлагат информация за бюджета си.
За разлика от другите големи общини обаче Пловдив първи даде знак, че в общинския съвет има политическа воля за увеличаване на местните данъци. Управляващото мнозинство, водено от ГЕРБ, предлага:
• Увеличение на данък сгради от 1,5 на 1,6 промила (6,7% увеличение),
• Увеличение на данъка върху моторните средства с 12%,
• Увеличение на данъка върху сделките от 2 на 3 процента (50% увеличение).
Според единствените публикувани сметки на общината, приходите от данъци и такси в общинския бюджет ще се увеличат с около 6 млн. лева. Единствената публична аргументация за това е по-високата инфлация.
Общините едва сега прохождат в правенето на истински бюджети. Някои грешки от примера с община Пловдив трябва бързо да бъдат коригирани, основно:
• Обсъждането на бюджета изисква публичност,
• Анализът на бюджета изисква ясно разбиване по пера и програми,
• Оценката на ефективността на разходите минава през анализ на ползите,
• Увеличението на данъците трябва да носи повече ползи за гражданите от самото увеличение.
Колкото по-бързо общините научат урока си, толкова по-отворен ще е пътят за данъчната децентрализация в България. Сега се намираме в самото начало на процеса – през 2008 г. едва малко над 1% от БВП ще бъдат събрани от местни данъци и такси, което е нищожно на фона на приходите в консолидирания бюджет на България (44% от БВП).
Някои провали на общините при новите правила на местно бюджетиране не трябва да се превръщат в аргумент срещу фискалната децентрализация. Макар и ограничена, новата данъчна свобода за общините е стъпка в правилната посока. Това ще помогне за по-тясното обвързване на потребителите на „публични услуги” с финансирането им. Нещо повече, данъчната конкуренция между общините ще увеличи възможностите за избор на гражданите.
Тази година е важна за данъчната децентрализация в България. Според променения Закон за местните данъци и такси общините вече могат да определят сами (все пак в определени от закона граници) размерите на данъците върху недвижимото имущество, върху превозните средства и други местни данъци. Успехът им с тази задача би отворил пътя за по-нататъшно прехвърляне на данъчни решения от централната власт към общините.
Както написахме още по време на обсъждането на промените в закона преди три месеца, успешен старт на децентрализацията означава най-малкото две неща:
1/ преследване на балансиран бюджет,
2/ ясна ефективност на разходите за „местни публични услуги”.
През седмицата общинският съвет в Пловдив показа, че е решен да покачи данъците във втория по-големина град в страната. Това решение изисква значително по-висока прозрачност и по-широк дебат от кръга на 51 общински съветници. Аргументите за по-високи данъци засега се изчерпват с „инфлацията”.
Новите права на общините обаче трябва да бъдат поети от тях с по-голяма отговорност. Досега отчетността на местната власт в много от големите градове беше трагична. Сайтът на община Пловдив не предлага реално данни за програмите, по които ще се изразходват парите на пловдивчани. Още по-малко, няма никакви икономически анализи на разходи и ползи от „услугите”, финансирани от общината.
Пловдив не е изключение, като това не трябва да успокоява местната власт там. Община Варна също изобщо не предлагат данни за бюджета си в интернет. От водещите 10 общини – в които живеят около 3 млн. души – само София, Бургас, Стара Загора и Плевен предлагат информация за бюджета си.
За разлика от другите големи общини обаче Пловдив първи даде знак, че в общинския съвет има политическа воля за увеличаване на местните данъци. Управляващото мнозинство, водено от ГЕРБ, предлага:
• Увеличение на данък сгради от 1,5 на 1,6 промила (6,7% увеличение),
• Увеличение на данъка върху моторните средства с 12%,
• Увеличение на данъка върху сделките от 2 на 3 процента (50% увеличение).
Според единствените публикувани сметки на общината, приходите от данъци и такси в общинския бюджет ще се увеличат с около 6 млн. лева. Единствената публична аргументация за това е по-високата инфлация.
Общините едва сега прохождат в правенето на истински бюджети. Някои грешки от примера с община Пловдив трябва бързо да бъдат коригирани, основно:
• Обсъждането на бюджета изисква публичност,
• Анализът на бюджета изисква ясно разбиване по пера и програми,
• Оценката на ефективността на разходите минава през анализ на ползите,
• Увеличението на данъците трябва да носи повече ползи за гражданите от самото увеличение.
Колкото по-бързо общините научат урока си, толкова по-отворен ще е пътят за данъчната децентрализация в България. Сега се намираме в самото начало на процеса – през 2008 г. едва малко над 1% от БВП ще бъдат събрани от местни данъци и такси, което е нищожно на фона на приходите в консолидирания бюджет на България (44% от БВП).
Някои провали на общините при новите правила на местно бюджетиране не трябва да се превръщат в аргумент срещу фискалната децентрализация. Макар и ограничена, новата данъчна свобода за общините е стъпка в правилната посока. Това ще помогне за по-тясното обвързване на потребителите на „публични услуги” с финансирането им. Нещо повече, данъчната конкуренция между общините ще увеличи възможностите за избор на гражданите.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни