- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Годината на риска
добавена на 18.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 18.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Изминалата 2007 г. ще се запомни като година на забележително развитие на капиталовия пазар. Търговията на фондовата борса регистрира рекорди от гледна точка на интензивност и цени. Наред с това се увеличи нейната атрактивност като място за набиране на капитал - станахме свидетели както на растящ брой първични емисии (някои от които набраха рекорден ресурс), така и на все по-активно използване на борсовия канал за привличане на свеж финансов ресурс чрез увеличаване на капитала. При това в контекста на кризата на международните финансови пазари, която предизвика сериозно свиване на ликвидността, повишаване на риска и увеличаване на цената на финансовия ресурс в глобален мащаб.
Динамичното развитие на фондовия пазар в България е съпроводено от много интересна промяна в поведението на спестителите. След като години наред българският спестител се отличаваше с изключително ниска склонност да поема риск (съвсем обяснимо на фона на негативния опит с “потъналите” в пирамиди и фалирали банки спестявания в средата на 90-те години и принципно ниската инвестиционна култура), през последната година се осъществява видимо изместване на фокуса към високодоходни и респективно високорискови инвестиционни инструменти. И въпреки че банковият депозит вероятно още дълго ще запази безспорната си лидерска позиция сред спестовните инструменти, алтернативите привличат все по-голям интерес. Редовното ни изследване на личното финансово богатство на домакинствата показва, че институционалните инвеститори (пенсионни и взаимни фондове, животозастрахователи) вече управляват 10.2% от спестяванията на населението. Делът на финансовото богатство, директно инвестирано в ценни книжа, се разширява до близо 6% (за сравнение една година по-рано този дял беше 4%). Регистрира се и процес на трансформиране на “скрити” парични наличности в по-продуктивни инвестиционни инструменти.
Видимо се засилва интересът към една относително нова ниша от финансовия пазар - колективните инвестиционни схеми. Специално анкетно проучване на “Индъстри уоч” сред взаимните фондове, което проведохме в периода края на декември – началото на януари показва, че интересът на индивидуалните инвеститори към тази инвестиционна форма може да бъде определен като значителен (според 72% от анкетираните). Нещо повече, участниците в анкетата единодушно регистрират съсредоточаване на търсенето основно към високодоходните фондове, характеризиращи се с най-висока степен на риск. Подобно канализиране на интереса изглежда логично на фона на рекордните нива на доходност (в някои случай над 100%), постигната от някои от фондовете.
Подобряването на инвестиционната култура на населението и засилването на склонността към поемане на повече риск е закономерен процес, чието протичане се обуславя от комплексни фактори. От една страна, безспорно влияние оказва цялостното развитие на икономиката – стабилният растеж и подобряването на заетостта правят по-лесно планирането на бъдещето и удължават хоризонта на спестяванията. Нарастването на заплатите и намаляването на данъчно-осигурителното бреме увеличават разполагаемия доход на хората, респективно създават допълнителни възможности за натрупване на спестявания и за удължаване на техния срок. Доверието в националната парична единица и в стабилността на финансовата система също може да се нареди сред основните фактори, стимулиращи промяната в поведението на спестителите. И не на последно място, при впечатляващата норма на печалба, регистрирана при някои борсови позиции (особено на фона на отрицателните лихви по депозитите през последните месеци) не е изненадващо, че все повече хора проявяват стремеж относително бързо да увеличат спестяванията си, макар и при по-висок риск. Стои открит обаче въпросът, че при липсата на достатъчно достоверен измерител на риска при отделните акции (най-вече поради липсата на дълга история) съществува голяма вероятност част от инвеститорите напълно да пренебрегват поемания от тях риск.
Какво чака индивидуалните инвеститори и тези, които управляват техните спестявания оттук нататък? Обръщането на посоката на движение на борсовите индекси след ноември м.г. поохлади ентусиазма на оптимистите. И макар че в началото на 2008 г. бъдещето на капиталовия пазар не изглежда толкова розово, колкото беше една година по-рано, крайните песимисти едва ли ще имат повод за задоволство. Вътрешните макроикономически фундаменти остават стабилни и не предполагат съществени сътресения на фондовия пазар. Динамиката на търговията и ръстът на цените вероятно ще бъдат по-скромни от миналогодишните, но масово ликвидиране на позиции от страна на инвеститорите засега не се очаква.
Негативните влияния върху местната борса ще бъдат по-скоро външни - основно заради по-осезаемото пренасяне на ефектите на глобалната финансова криза на местния финансов пазар. Очакваме, че тази криза ще се отразява най-вече на поведението на чуждите инвеститори на местната борса. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че въпреки динамичното си развитие българският капиталов пазар остава относително ниско ликвиден и това създава предпоставки за известна волатилност при евентуално изтегляне на ресурс. В същото време инвестиционните възможности продължават да се разширяват - като резултат от очакваната нова вълна от публични предлагания (около 50 дружества са заявили интерес към листване), активизирането на приватизацията на миноритарни пакети през борсата, по-нататъшното развитие на колективните инвестиционни схеми, евентуалното въвеждане на нова платформа за търговия на фондовата борса и др.
Динамичното развитие на фондовия пазар в България е съпроводено от много интересна промяна в поведението на спестителите. След като години наред българският спестител се отличаваше с изключително ниска склонност да поема риск (съвсем обяснимо на фона на негативния опит с “потъналите” в пирамиди и фалирали банки спестявания в средата на 90-те години и принципно ниската инвестиционна култура), през последната година се осъществява видимо изместване на фокуса към високодоходни и респективно високорискови инвестиционни инструменти. И въпреки че банковият депозит вероятно още дълго ще запази безспорната си лидерска позиция сред спестовните инструменти, алтернативите привличат все по-голям интерес. Редовното ни изследване на личното финансово богатство на домакинствата показва, че институционалните инвеститори (пенсионни и взаимни фондове, животозастрахователи) вече управляват 10.2% от спестяванията на населението. Делът на финансовото богатство, директно инвестирано в ценни книжа, се разширява до близо 6% (за сравнение една година по-рано този дял беше 4%). Регистрира се и процес на трансформиране на “скрити” парични наличности в по-продуктивни инвестиционни инструменти.
Видимо се засилва интересът към една относително нова ниша от финансовия пазар - колективните инвестиционни схеми. Специално анкетно проучване на “Индъстри уоч” сред взаимните фондове, което проведохме в периода края на декември – началото на януари показва, че интересът на индивидуалните инвеститори към тази инвестиционна форма може да бъде определен като значителен (според 72% от анкетираните). Нещо повече, участниците в анкетата единодушно регистрират съсредоточаване на търсенето основно към високодоходните фондове, характеризиращи се с най-висока степен на риск. Подобно канализиране на интереса изглежда логично на фона на рекордните нива на доходност (в някои случай над 100%), постигната от някои от фондовете.
Подобряването на инвестиционната култура на населението и засилването на склонността към поемане на повече риск е закономерен процес, чието протичане се обуславя от комплексни фактори. От една страна, безспорно влияние оказва цялостното развитие на икономиката – стабилният растеж и подобряването на заетостта правят по-лесно планирането на бъдещето и удължават хоризонта на спестяванията. Нарастването на заплатите и намаляването на данъчно-осигурителното бреме увеличават разполагаемия доход на хората, респективно създават допълнителни възможности за натрупване на спестявания и за удължаване на техния срок. Доверието в националната парична единица и в стабилността на финансовата система също може да се нареди сред основните фактори, стимулиращи промяната в поведението на спестителите. И не на последно място, при впечатляващата норма на печалба, регистрирана при някои борсови позиции (особено на фона на отрицателните лихви по депозитите през последните месеци) не е изненадващо, че все повече хора проявяват стремеж относително бързо да увеличат спестяванията си, макар и при по-висок риск. Стои открит обаче въпросът, че при липсата на достатъчно достоверен измерител на риска при отделните акции (най-вече поради липсата на дълга история) съществува голяма вероятност част от инвеститорите напълно да пренебрегват поемания от тях риск.
Какво чака индивидуалните инвеститори и тези, които управляват техните спестявания оттук нататък? Обръщането на посоката на движение на борсовите индекси след ноември м.г. поохлади ентусиазма на оптимистите. И макар че в началото на 2008 г. бъдещето на капиталовия пазар не изглежда толкова розово, колкото беше една година по-рано, крайните песимисти едва ли ще имат повод за задоволство. Вътрешните макроикономически фундаменти остават стабилни и не предполагат съществени сътресения на фондовия пазар. Динамиката на търговията и ръстът на цените вероятно ще бъдат по-скромни от миналогодишните, но масово ликвидиране на позиции от страна на инвеститорите засега не се очаква.
Негативните влияния върху местната борса ще бъдат по-скоро външни - основно заради по-осезаемото пренасяне на ефектите на глобалната финансова криза на местния финансов пазар. Очакваме, че тази криза ще се отразява най-вече на поведението на чуждите инвеститори на местната борса. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че въпреки динамичното си развитие българският капиталов пазар остава относително ниско ликвиден и това създава предпоставки за известна волатилност при евентуално изтегляне на ресурс. В същото време инвестиционните възможности продължават да се разширяват - като резултат от очакваната нова вълна от публични предлагания (около 50 дружества са заявили интерес към листване), активизирането на приватизацията на миноритарни пакети през борсата, по-нататъшното развитие на колективните инвестиционни схеми, евентуалното въвеждане на нова платформа за търговия на фондовата борса и др.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни