Вие се намирате в Начало > Новини > Макроикономическа динамика > Приходите от туризъм растат по-бавно от очакваното през 2005 г.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Приходите от туризъм растат по-бавно от очакваното през 2005 г.
добавена на 12.09.2005 в категория Макроикономическа динамика
добавена на 12.09.2005 в категория Макроикономическа динамика
Последните данни показват отново изоставане на туризма от общия износ – докато общият износ на стоки и услуги нарасна с 21% през дванайсетте месеца до средата на 2005 г., износът на туристически продукт регистрира ръст от около 14%.
Данните за летните месеца изглеждат обезпокоително (към момента разполагаме с данни за посещенията чуждестранните туристи за месеците до юли). От началото на годината, България е посетена от около 2.7 милиона чужденци, декларирали цел “туризъм”, като ръстът е само 6% спрямо януари-юли 2004 г. След коригиране на тези цифри с оценка на т.нар. “куфарни търговци”, броят на посещенията в типичния туристически сегмент излиза около 2.1 милиона. Само периода юни-юли 2005 г., броят на чуждестранните туристи е около 1.1 милиона (без “куфарните търговци”).
По предварителни оценки сегмента на летните ваканции е нараснал само с 9% тази година. Това е два пъти по-бавно от средногодишния растеж през периода 2001 – 2004 г. Едва ли това е било очаквано в туристическия сектор. Допускаме, че много от прогнозите са били направени, взимайки предвид силния растеж от предходните години. Възможно е част от това забавяне да е компенсирано от ръста на пътувания и ваканции на Българи вътре в страната. Но няколко неблагоприятни фактора едва ли са позволили това да се случи – поскъпването на цената на пътуванията с автомобил и поредицата от наводнения в различни части на страната.
Наистина, за последните шест години приходите от международен туризъм в България нараснаха близо два пъти. Средногодишният ръст е около 12%, което е повече от номиналният ръст на БВП за периода (9.4%). В същото време обаче това е по-бавно от ръста на общия износ на стоки и услуги, който е 13.6% и значително по-бавно от други водещи сектори в износа.
Най-динамично се развива сегмента на летните ваканции – приходите от международен туризъм растат с 15.3% средногодишно, следвани от геотуризма (13.8). Значително по-бавно растат продажбите в сегмента на ски туризма, едва 8.4%.
Поради малките си размери българската икономика ще продължава да се специализира само в няколко индустрии в своята европейска интеграция (към момента над 40% от износа се осъществяват от секторите на туризма, металите и дрехите и обувките). Очакванията, че тази специализация ще включва сферата на туризма са всъщност очакване на по-динамично развитие на тази индустрия спрямо останалите.
Има няколко необходими условия без които едва ли ще има бум в туристическата индустрия. Първо, цената на труда трябва да остане относително евтина в дългосрочен план. Това може да е резултат от приток на емигранти към България или пък относително забавяне на инвестициите в материалните индустрии, а защо не и двете. Второ, конкурентният натиск на местния пазар трябва да остане силен, което ще гарантира, че за международната конкуренция ще оцелеят само най-адаптивните. Това може да се постигне с по-малко протекции за избрани играчи, по-малко гилдийно регулиране и по-гъвкав пазар на труд.
Данните за летните месеца изглеждат обезпокоително (към момента разполагаме с данни за посещенията чуждестранните туристи за месеците до юли). От началото на годината, България е посетена от около 2.7 милиона чужденци, декларирали цел “туризъм”, като ръстът е само 6% спрямо януари-юли 2004 г. След коригиране на тези цифри с оценка на т.нар. “куфарни търговци”, броят на посещенията в типичния туристически сегмент излиза около 2.1 милиона. Само периода юни-юли 2005 г., броят на чуждестранните туристи е около 1.1 милиона (без “куфарните търговци”).
По предварителни оценки сегмента на летните ваканции е нараснал само с 9% тази година. Това е два пъти по-бавно от средногодишния растеж през периода 2001 – 2004 г. Едва ли това е било очаквано в туристическия сектор. Допускаме, че много от прогнозите са били направени, взимайки предвид силния растеж от предходните години. Възможно е част от това забавяне да е компенсирано от ръста на пътувания и ваканции на Българи вътре в страната. Но няколко неблагоприятни фактора едва ли са позволили това да се случи – поскъпването на цената на пътуванията с автомобил и поредицата от наводнения в различни части на страната.
Наистина, за последните шест години приходите от международен туризъм в България нараснаха близо два пъти. Средногодишният ръст е около 12%, което е повече от номиналният ръст на БВП за периода (9.4%). В същото време обаче това е по-бавно от ръста на общия износ на стоки и услуги, който е 13.6% и значително по-бавно от други водещи сектори в износа.
Най-динамично се развива сегмента на летните ваканции – приходите от международен туризъм растат с 15.3% средногодишно, следвани от геотуризма (13.8). Значително по-бавно растат продажбите в сегмента на ски туризма, едва 8.4%.
Поради малките си размери българската икономика ще продължава да се специализира само в няколко индустрии в своята европейска интеграция (към момента над 40% от износа се осъществяват от секторите на туризма, металите и дрехите и обувките). Очакванията, че тази специализация ще включва сферата на туризма са всъщност очакване на по-динамично развитие на тази индустрия спрямо останалите.
Има няколко необходими условия без които едва ли ще има бум в туристическата индустрия. Първо, цената на труда трябва да остане относително евтина в дългосрочен план. Това може да е резултат от приток на емигранти към България или пък относително забавяне на инвестициите в материалните индустрии, а защо не и двете. Второ, конкурентният натиск на местния пазар трябва да остане силен, което ще гарантира, че за международната конкуренция ще оцелеят само най-адаптивните. Това може да се постигне с по-малко протекции за избрани играчи, по-малко гилдийно регулиране и по-гъвкав пазар на труд.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни