- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 09.08.2011 в категория Макроикономическа динамика
Както написахме още в началото на 2009 г., политиките на правителствата и централните банки в отговор на финансовата криза от 2008 г. не решиха проблемите, довели до разразяването й. Вместо това, те „прехвърлиха” частните загуби от частния към публичния сектор, от една страна, а от друга, доведоха до рязка експанзия на паричното предлагане. Сега САЩ и Еврозоната са изправени – очаквано – пред криза на суверенния дълг, съчетана с още нерешени проблеми в банковия сектор.
През 2010 г. прогнозирахме, че излизането на от дълговата криза трябва да стъпи на структурни реформи – либерализация на бизнес средата, увеличаване на конкуренцията, премахване на пречките и привилегиите, създаване на повече ефективност и съкращаване на разходите в публичния сектор.
Написахме и че фискална дисциплина в краткосрочен план се възстановява само чрез свиване на разходи – в период на криза и при вече високи данъчни ставки, едва ли опитите за набиране на повече бюджетни приходи биха се увенчали с успех. Също така написахме, че такива реформи се правят трудно по политически причини.
Реалността показа ясно, че цялата досегашна конструкция на „спасяването” – крепяща се на вярата, че на тези правителства е нужна само временна ликвидна помощ – е погрешна. С повторението на гръцката криза и рязкото повишаване на лихвите за дълговете на италианското и испанското правителство се доказа, че ако няма ясен план за съкращаване на правителствените разходи, помощта само отлага разходите за следващ период.
Както написахме в предходния доклад за макро-рисковете в Европа и България, от спасителния план в еврозоната имаше смисъл само, ако стане катализатор на реформи за правителствата. Към момента е известно, че Европейската централна банка е изпратила писмо до премиера на Италия с препоръки за дълбоки структурни реформи, насочени към приватизация и либерализация на вътрешния пазар. Макар малко да се обръща внимание, същото е залегнало в програмите за реформи на Гърция и Португалия.
Свалянето на рейтинга на американския суверенен дълг от Standard & Poor’s не причини паниката на финансовите пазари, а по-скоро отразява постепенното осъзнаване от част от анализаторите, че САЩ имат неустойчива фискална позиция без политечески изгледи за разрешаване. В момента федералното правителство взема над 40 цента назаем за всеки 1 долар, който харчи, като трупа нов дълг от 1.6 трилиона долара на година. Това не може да продължава в дългосрочен план без значително външно финансиране или монетизиране на дълга от централната банка. САЩ не може да увеличава тежестта на дълга си твърде дълго (т.е. да има дефицит като дял от БВП по-висок от икономическия растеж) без чуждестранните кредитори – азиатските икономики и петролните износители основно – да загубят доверие. Алтернативата – монетизация на дълга от Федералния резерв – означава бърза обезценка на долара и висока инфлация.
Същевременно, слабите данни за заетостта и растежа в САЩ показват, че огромните фискални стимули, финансирани с бюджетни дефицити, както и „печатането на долари” не могат да създадат условия за устойчив висок икономически растеж в частния сектор. Икономиката има нужда от преструктуриране, а за да стане това, правителствата трябва да отстъпят крачка назад, за свият своите разходи и да позволят ресурсите да се пренасочат от едни сектори в други. Това, като начало, предполага гъвкави пазари на труда и бързи процедури по излизане от бизнеса (фалити и разпродажба на активи).
Дебатът в Съединените щати, както и приетите вече програми за реформи в периферията на Еврозоната показват, че „социалната държава” в съвременния й вид – раздут публичен сектор с широки привилегии, значителни трансфери на доход и липса на пазар в сектори като образование, пенсии и здраве – не могат да бъдат съхранени и налагат реформи.
Кризата не е засегна всички еднакво. Дори към момента, европейските икономики се движат на „две скорости”. САЩ вече не са двигател на растежа в глобалната икономика. При очаквано поскъпване на юана, китайският пазар до няколко години може да надмине американския.