Вие се намирате в Начало > Новини > Макроикономическа динамика > "Приземяване" на икономиката засега не се очертава
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
"Приземяване" на икономиката засега не се очертава
добавена на 25.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 25.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Експанзия и рецесия. Това са двете страни на цикъла, през който неминуемо преминава всяка икономика. В икономическата наука няма единна теория за това какво стои в основата на цикличните развития. При всички положения обаче колебанията на стопанската активност са свързани с действието на комбинация от определени шокове, механизмите на разпространение на тези шокове и провежданата в отговор икономическа политика. Прогнозирането на конкретната цикличност на конкретна икономика също съвсем не е лесна работа. Както преди време написа Economist в специален материал, посветен на бизнес циклите, през март 2001 г. 95% от икономистите смятаха, че няма да има рецесия, а тя вече беше започнала.
Според МВФ е налице 25% вероятност ръстът на световната икономика да е под 3% през тази и следващата година - което според фонда практически е равносилно на рецесия. Европейската централна банка изглежда по-оптимистична в прогнозите си - въпреки забавянето институцията очаква икономическият растеж в световен мащаб да остане устойчив. Юнските прогнози на макроикономистите от евросистемата са за среден годишен реален ръст на икономиките в еврозоната в порядъка на 1.5 и 2.1% през 2008 г. и между 1.0 и 2.0% през 2009 г. ЕЦБ обаче предупреждава, че е налице голяма доза несигурност на тези прогнози и риск от влошаване - заради потенциалната възможност кризата на финансовите пазари да окаже по-голямо негативно въздействие върху реалната икономика от очакваното и негативния ефект върху потреблението и инвестициите, който биха оказали по-нататъшни непредвидени скокове в енергийните цени и цените на хранителните продукти.
На фона на прогнозите за забавяне на растежа в световен мащаб българската икономика продължава да се разширява стабилно. НСИ отчете 7% реален ръст на БВП през първото тримесечие на 2008 г. В номинално изражение икономиката е нараснала с 19.5% - рекорден номинален ръст за последните десет години. И въпреки песимистичните очаквания на някои анализатори, особено в контекста на текущите проблеми на трите балтийски икономики (Естония, Литва и Латвия), засега рязко забавяне на растежа в България не се очертава. Организираното от Industry Watch регулярно допитване сред водещи български икономисти ни позволява да предвидим ръст на икономиката около 6.2% през тази година и 6.4% през 2009 г. Факторите, които подкрепят очакванията за запазване на стабилния растеж на икономиката, могат да се намерят в няколко посоки.
Инвестиционната активност се запазва стабилна - инвестициите в основен капитал продължават да нарастват с относително бързи темпове (достигайки 30.4% от БВП) - създавайки предпоставки за бъдещ растеж.
България продължава да привлича значителни чуждестранни инвестиции независимо от по-осезаемото негативно влияние на глобалните финансови сътресения. Въпреки повишеното внимание на инвеститорите при вземането на решения за насочването на средства към определени пазари за последните 12 месеца до април 2008 г. преките чужди инвестиции възлизат на 5.9 млрд. евро (при 5.7 млрд. евро за едногодишния период до април 2007 г.). Наред с това дори при по-високи лихви притокът на капитали през банковата система се запазва силен - това си остава един от основните канали за привличане на инвестиции в икономиката. Паричната статистика показва, че към края на април 2008 г. привлеченият от българските банки чуждестранен ресурс под формата на депозити достига 13.1 млрд. лв., а нетните чуждестранни пасиви се разширяват до 7.7 млрд. лв.
Въпреки че инвестициите в имоти от нерезиденти слабо се понижават (471.2 млн. евро за периода януари-април 2008 г., при 507.3 млн. евро за същия период на миналата година) пазарът на имоти в България остава привлекателна инвестиционна алтернатива и продължава да привлича външни капитали. За разлика от някои европейски страни (Великобритания, Испания, Ирландия, Литва, Латвия, Естония), където след период на продължителен растеж в момента се наблюдава намаляване на цените на недвижимите имоти, ръстът на цените на жилищата в България остава стабилен - средно 31.5% на годишна база през първото тримесечие.
Нямаме основания да очакваме, че в средносрочен план може да възникне сериозен шок за икономиката по линия на инвестиционните потоци, насочвани към България. Прогнозата ни е, че до края на тази и през следващата година общите инвестиции - местни и чужди - ще растат в реално изражение в диапазона 14-20% и този растеж ще продължи да подкрепя икономическата активност.
Както вътрешното, така и външното търсене ще останат фактори, подкрепящи увеличаването на БВП. Както е видно от статистическите данни, за второ поредно тримесечие износът расте по-бързо от вноса. За момента не смятаме, че бързата инфлация на потребителските цени, регистрирана през последните месеци, предпоставя съществени рискове пред паричната и финансовата стабилност в страната. Въпреки негативното влияние на инфлацията върху покупателната способност на населението като цяло динамиката на разполагаемия доход се запазва устойчива, подкрепяна от високата заетост и ръста на доходите (над 24% ръст на заплатите, отчитани от националната статистика, през първото тримесечие). Нещо повече - поради консервативния характер на инвестиционния портфейл на домакинствата (по наша оценка над 85% от финансовите активи се държат под формата на банкови депозити и пари в брой) техните спестявания не са засегнати съществено от сътресенията на финансовите пазари и по-конкретно от спада на българския капиталов пазар. Въпреки отрицателните реални лихви по депозитите населението продължава да насочва значителен ресурс към банковата система - ръстът на депозитите на физически лица се ускорява до 30.5% на годишна база към април, като за 12-те месеца до април тези депозити са се разширили с 4.7 млрд. лв.
Няма признаци и за системни рискове пред българската банкова система, породени от продължаващия относително бърз ръст на кредитирането. Малко вероятно е да има масирано изтегляне на ресурс от банковата система по подобие на развитието в Естония - най-малкото поради факта, че чуждата собственост в българската банкова система е доста диверсифицирана, а съответните централи до момента не понасят сериозни негативи от сътресенията на финансовите пазари.
Все пак рискове пред икономическата активност има. Вътрешните рискове могат да възникнат основно по линия на нереформираните сфери. Външните рискове са свързани главно с нови резки скокове в международните цени на горивата, селскостопанската продукция и храните. Възможно е също така евентуално по-голямо от очакваното забавяне на ръста на европейската икономика да рефлектира негативно върху динамиката на износа. Но в крайна сметка системните рискове за икономиката произтичат не толкова от разширяващия се търговски дефицит, инфлацията и евентуалните резки скокове на международните цени, колкото най-вече от липсата на воля за провеждане на необходимите структурни реформи.
Според МВФ е налице 25% вероятност ръстът на световната икономика да е под 3% през тази и следващата година - което според фонда практически е равносилно на рецесия. Европейската централна банка изглежда по-оптимистична в прогнозите си - въпреки забавянето институцията очаква икономическият растеж в световен мащаб да остане устойчив. Юнските прогнози на макроикономистите от евросистемата са за среден годишен реален ръст на икономиките в еврозоната в порядъка на 1.5 и 2.1% през 2008 г. и между 1.0 и 2.0% през 2009 г. ЕЦБ обаче предупреждава, че е налице голяма доза несигурност на тези прогнози и риск от влошаване - заради потенциалната възможност кризата на финансовите пазари да окаже по-голямо негативно въздействие върху реалната икономика от очакваното и негативния ефект върху потреблението и инвестициите, който биха оказали по-нататъшни непредвидени скокове в енергийните цени и цените на хранителните продукти.
На фона на прогнозите за забавяне на растежа в световен мащаб българската икономика продължава да се разширява стабилно. НСИ отчете 7% реален ръст на БВП през първото тримесечие на 2008 г. В номинално изражение икономиката е нараснала с 19.5% - рекорден номинален ръст за последните десет години. И въпреки песимистичните очаквания на някои анализатори, особено в контекста на текущите проблеми на трите балтийски икономики (Естония, Литва и Латвия), засега рязко забавяне на растежа в България не се очертава. Организираното от Industry Watch регулярно допитване сред водещи български икономисти ни позволява да предвидим ръст на икономиката около 6.2% през тази година и 6.4% през 2009 г. Факторите, които подкрепят очакванията за запазване на стабилния растеж на икономиката, могат да се намерят в няколко посоки.
Инвестиционната активност се запазва стабилна - инвестициите в основен капитал продължават да нарастват с относително бързи темпове (достигайки 30.4% от БВП) - създавайки предпоставки за бъдещ растеж.
България продължава да привлича значителни чуждестранни инвестиции независимо от по-осезаемото негативно влияние на глобалните финансови сътресения. Въпреки повишеното внимание на инвеститорите при вземането на решения за насочването на средства към определени пазари за последните 12 месеца до април 2008 г. преките чужди инвестиции възлизат на 5.9 млрд. евро (при 5.7 млрд. евро за едногодишния период до април 2007 г.). Наред с това дори при по-високи лихви притокът на капитали през банковата система се запазва силен - това си остава един от основните канали за привличане на инвестиции в икономиката. Паричната статистика показва, че към края на април 2008 г. привлеченият от българските банки чуждестранен ресурс под формата на депозити достига 13.1 млрд. лв., а нетните чуждестранни пасиви се разширяват до 7.7 млрд. лв.
Въпреки че инвестициите в имоти от нерезиденти слабо се понижават (471.2 млн. евро за периода януари-април 2008 г., при 507.3 млн. евро за същия период на миналата година) пазарът на имоти в България остава привлекателна инвестиционна алтернатива и продължава да привлича външни капитали. За разлика от някои европейски страни (Великобритания, Испания, Ирландия, Литва, Латвия, Естония), където след период на продължителен растеж в момента се наблюдава намаляване на цените на недвижимите имоти, ръстът на цените на жилищата в България остава стабилен - средно 31.5% на годишна база през първото тримесечие.
Нямаме основания да очакваме, че в средносрочен план може да възникне сериозен шок за икономиката по линия на инвестиционните потоци, насочвани към България. Прогнозата ни е, че до края на тази и през следващата година общите инвестиции - местни и чужди - ще растат в реално изражение в диапазона 14-20% и този растеж ще продължи да подкрепя икономическата активност.
Както вътрешното, така и външното търсене ще останат фактори, подкрепящи увеличаването на БВП. Както е видно от статистическите данни, за второ поредно тримесечие износът расте по-бързо от вноса. За момента не смятаме, че бързата инфлация на потребителските цени, регистрирана през последните месеци, предпоставя съществени рискове пред паричната и финансовата стабилност в страната. Въпреки негативното влияние на инфлацията върху покупателната способност на населението като цяло динамиката на разполагаемия доход се запазва устойчива, подкрепяна от високата заетост и ръста на доходите (над 24% ръст на заплатите, отчитани от националната статистика, през първото тримесечие). Нещо повече - поради консервативния характер на инвестиционния портфейл на домакинствата (по наша оценка над 85% от финансовите активи се държат под формата на банкови депозити и пари в брой) техните спестявания не са засегнати съществено от сътресенията на финансовите пазари и по-конкретно от спада на българския капиталов пазар. Въпреки отрицателните реални лихви по депозитите населението продължава да насочва значителен ресурс към банковата система - ръстът на депозитите на физически лица се ускорява до 30.5% на годишна база към април, като за 12-те месеца до април тези депозити са се разширили с 4.7 млрд. лв.
Няма признаци и за системни рискове пред българската банкова система, породени от продължаващия относително бърз ръст на кредитирането. Малко вероятно е да има масирано изтегляне на ресурс от банковата система по подобие на развитието в Естония - най-малкото поради факта, че чуждата собственост в българската банкова система е доста диверсифицирана, а съответните централи до момента не понасят сериозни негативи от сътресенията на финансовите пазари.
Все пак рискове пред икономическата активност има. Вътрешните рискове могат да възникнат основно по линия на нереформираните сфери. Външните рискове са свързани главно с нови резки скокове в международните цени на горивата, селскостопанската продукция и храните. Възможно е също така евентуално по-голямо от очакваното забавяне на ръста на европейската икономика да рефлектира негативно върху динамиката на износа. Но в крайна сметка системните рискове за икономиката произтичат не толкова от разширяващия се търговски дефицит, инфлацията и евентуалните резки скокове на международните цени, колкото най-вече от липсата на воля за провеждане на необходимите структурни реформи.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни